Предложението за допълнително облагане на банковите печалби предизвика напрежение между Министерството на финансите и Българската народна банка. В центъра на спора е въпросът кой в крайна сметка ще понесе икономическата цена на евентуалния нов данък – банките или техните клиенти.

На 25 септември управителят на БНБ Димитър Радев публикува позиция, в която посочва, че допълнителното данъчно натоварване на финансовия сектор може да има отражение върху условията за кредитиране, финансовото посредничество и икономическия растеж. Според него централната банка не заема страна в политическия спор за бюджетните приоритети, а представя професионална оценка на възможните последици от предлаганата мярка.

Какъв е рискът за кредитите?

Според БНБ увеличаването на данъчната тежест върху банките може да бъде прехвърлено частично към клиентите чрез промени в цената и достъпността на банковото финансиране. Това означава потенциално по-високи разходи за кредитополучателите или по-строги условия при отпускането на кредити.

Подобен ефект би имал значение не само за домакинствата, които ползват потребителски и жилищни кредити, но и за бизнеса, който разчита на банково финансиране за инвестиции и разширяване.

БНБ предупреждава и за възможно отражение върху частните инвестиции и цената на държавното финансиране.

Финансовото министерство и БНБ в задочен спор

Темата вече доведе до публично разминаване между финансовия министър Гълъб Донев и управителя на БНБ Димитър Радев.

Донев критикува позицията на централната банка и я определи като навлизане в политическия дебат. От БНБ отговориха, че оценката на последствията от мерки, засягащи банковия сектор и финансовата стабилност, е част от институционалните отговорности на централната банка.

От БНБ допълниха, че този подход е в съответствие с практиката на Евросистемата при оценката на мерки, които могат да повлияят върху банковия сектор.

Какво показват последните данни?

Паралелно със спора за данъчното облагане банковата система продължава да отчита значителен обем финансови ресурси. Според последните данни на БНБ за август 2026 г. широкият паричен агрегат M3, включващ парите в обращение и депозитите в банковата система, достига 107.691 млрд. евро, което представлява 86.5% от БВП. На годишна база ръстът е 21%.

Тези показатели показват мащаба на средствата, които преминават през банковата система и значението на банковото посредничество за икономиката.

Какво предстои?

Предложението за допълнително облагане на банковите печалби предстои да бъде обсъждано в рамките на бюджетния процес. Основният въпрос вече не е само колко допълнителни приходи може да донесе подобна мярка на бюджета, а и какви ще бъдат последиците за финансовия сектор.

Дали данъчната тежест ще остане за сметка на банките, или част от нея ще бъде прехвърлена към клиентите чрез по-скъпи кредити и различни условия за финансиране, ще зависи от окончателните параметри на мярката и реакцията на банковия сектор.

За домакинствата и бизнеса това е съществен въпрос. В крайна сметка всяка промяна в банковото облагане може да има отражение върху цената на кредита, инвестициите и достъпа до финансиране.

Спорът между финансовото министерство и БНБ показва, че около предложението вече се сблъскват две различни гледни точки – необходимостта от допълнителни бюджетни приходи и оценката на централната банка за потенциалните рискове пред финансовото посредничество и икономическия растеж.