Поскъпването на стоките и услугите отново се превърна в една от основните теми в политическия дебат. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че зад увеличението на цените стоят няколко различни фактора, но сред тях открои и неспособността на предишното управление да овладее спекулативното поскъпване. Изказването беше направено на 4 октомври в ефира на БНТ.

По думите на Донев международната обстановка е един от факторите, които оказват натиск върху цените в България. Той посочи поскъпването на енергоресурсите, включително на газа и петрола, както и натрупаните ефекти от предходния инфлационен период. В отделен коментар той постави акцент и върху последствията от международното напрежение и движението на цените на горивата.

Финансовият министър отхвърли тезата, че самото въвеждане на еврото е причина за поскъпването. Според него проблемът е свързан по-скоро с недостатъчния контрол върху спекулативното увеличение на цените. Донев заяви, че при някои стоки и услуги е имало необосновано повишаване на цените, като според него предходното правителство не е успяло да овладее този процес.

Темата за контрола върху цените вече доведе и до законодателни мерки. През годината парламентът обсъди и прие промени, насочени към ограничаване на прекомерно високите и икономически необоснованите цени. Сред обсъжданите механизми е и проследяването на цените по веригата от производител до краен потребител.

Една от идеите е създаването на ориентировъчни „справедливи цени“ за определени основни хранителни продукти. Те не са замислени като задължителни тавани, а като ориентир за потребителите. В същото време при значителни отклонения от референтните стойности контролните институции могат да извършват проверки.

Според данни, представени от КНСБ през лятото, малката потребителска кошница е поскъпнала с 8,9% за една година, като стойността ѝ е достигнала 61,8 евро през юни. Синдикатът отбелязва, че високият дял на разходите за храна в бюджета на българските домакинства прави всяко увеличение на цените особено осезаемо.

Донев заяви, че целта на предприетите мерки не е непременно цените да започнат да падат, а да бъде ограничен темпът, с който те се увеличават. Според него ефектът от мерките трябва да се усети през следващите месеци.

Темата остава спорна, тъй като високите цени са резултат от множество фактори – международни цени на енергията и суровините, разходи за труд и транспорт, инфлационни процеси, конкуренция и поведението на отделните участници по търговската верига. Затова и определянето на дадено увеличение като „спекула“ изисква конкретна проверка на разходите и начина на формиране на цената.

Междувременно правителството продължава да защитава идеята за по-силен контрол върху ценообразуването. За потребителите обаче основният въпрос остава един – дали предприетите мерки действително ще ограничат поскъпването и ще доведат до по-предвидими цени в магазините и при услугите.

Дебатът за цените вероятно ще остане сред водещите икономически и политически теми през следващите месеци, особено на фона на дискусиите около бюджета, инфлацията и ефектите от въвеждането на еврото.