В България отново се разгаря спорът за това колко струва да отглеждаш дете и доколко държавата трябва да поеме част от тази тежест. През 2026 г. родители от цялата страна излязоха на протест с искания за по-високо майчинство, по-добра финансова подкрепа за семействата и промени в политиките за детските градини и яслите. Инициативата „Родители за достойно майчинство“ постави въпроса особено остро: достатъчна ли е държавната подкрепа за семейство, което в продължение на две години отглежда малко дете и в същото време често е извън пазара на труда? Едно от основните искания на протестиращите е обезщетението през втората година от майчинството да бъде увеличено до 70% от осигурителния доход, но не по-малко от минималната работна заплата. Това беше формулирано ясно и по време на националния протест през юли. В момента именно размерът на обезщетението през втората година е един от най-чувствителните въпроси за родителите. Причината е проста: разходите за малко дете не спират, когато приключи първата година, а в същото време доходът на майката може рязко да намалее. От инициативата настояват и за по-добри условия при връщане на работа преди изтичането на отпуска за отглеждане на детето. Те искат по-висока компенсация, когато майката се върне на работа, като поставят акцент върху това, че ранното завръщане не трябва да означава автоматично отказ от значителна част от финансовата подкрепа. Друг голям въпрос са детските надбавки. Родителите настояват достъпът до тях да бъде разширен, така че да не зависи толкова силно от доходния критерий и повече семейства да могат да получават подкрепа. Това е една от разликите между сегашната система и исканията на протестиращите. В бюджета за 2026 г. беше предвидено увеличение на доходния праг за достъп до месечните помощи, така че повече семейства да не изпаднат от системата заради увеличението на доходите. От 1 август пълният размер е достъпен при средномесечен доход на член от семейството до 415 евро, а при доход между 415,01 и 466 евро се получава 80% от помощта. Родителите поставят акцент и върху проблема с недостига на места в детските ясли и градини. Когато детето не бъде прието заради липса на свободно място, семейството може да получи компенсация за направени разходи при определени условия. Максималната месечна компенсация е до 580 лева, или 296,55 евро, но тя не може да надвишава действително направените разходи. Именно актуализацията на тези компенсации също е сред исканията на протестиращите родители. Така спорът за бюджета всъщност не се свежда само до един въпрос – колко да бъде майчинството. Родителите поставят на масата цял пакет от мерки: по-високо обезщетение през втората година, по-добра подкрепа при връщане на работа, по-достъпни детски помощи и по-адекватни компенсации за семействата, чиито деца остават извън ясла или детска градина поради липса на места. Междувременно правителството вече заяви, че подготвя промени за бюджета за 2027 г. На 30 септември министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова представи предложения за увеличаване на семейните помощи. Важно уточнение е, че тези числа все още са предложения, а не окончателно приети плащания. Сред предложенията е месечната помощ за отглеждане на дете до една година да бъде увеличена с 48 евро. Предвижда се също месечните помощи за деца до завършване на средно образование да достигнат 30 евро за едно дете, 65 евро за две деца и 100 евро за три деца. Предлага се и увеличение на помощите за деца с трайни увреждания, като при най-високата степен на увреждане помощта би достигнала 704 евро месечно. Особено интересна е предложената промяна за майките, които се връщат на работа преди изтичането на отпуска. Социалното министерство предлага компенсацията да бъде увеличена до 75%. Предвижда се и увеличение на обезщетението през втората година от майчинството, като министърът посочи ориентировъчен размер от около 450 евро месечно. И тук обаче трябва да се подчертае: това е предложение в рамките на бюджетната процедура за 2027 г., а не окончателно решение. Правителството предлага и по-големи данъчни облекчения за семействата с деца. Според представените предложения данъчната основа, която може да бъде намалена за едно дете, би достигнала 5000 евро, за две деца – 8000 евро, а при дете с увреждане – 10 000 евро. Предвижда се и ново данъчно облекчение, свързано с извънкласни занимания на децата, като размерът му би могъл да достигне 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три или повече деца при определени условия. Тук обаче се появява важният въпрос: достатъчни ли са тези мерки? Отговорът зависи от това какво точно измерваме. За едно семейство най-важна може да бъде сумата на майчинството. За друго – мястото в детска градина. За трето – възможността майката да се върне на работа, без да загуби значителна част от подкрепата си. А за семейство с ниски доходи решаващи могат да бъдат именно детските помощи и достъпът до социални услуги. Затова и самото Министерство на труда и социалната политика признава, че подкрепата за родителството не може да бъде сведена единствено до размера на обезщетението през втората година. На проведената среща с родителите през юли от министерството беше посочено, че е необходимо да се прецизират отделните искания, тъй като едни плащания идват от осигурителната система, а други от социалното подпомагане. Има и още един важен спор – дали по-високите финансови плащания сами по себе си могат да решат демографския проблем. Представители на правителството поставят под съмнение подобен подход и посочват, че финансовите стимули не са единственият или водещият фактор за решението на младите хора да имат деца. Според тази позиция са необходими по-дългосрочни политики – достъпни услуги, детски градини и ясли, възможност за съчетаване на работа и семейство и предвидима подкрепа. От другата страна стои ежедневната реалност на родителите. За една майка, която трябва да отглежда малко дете с ограничен доход, въпросът не е абстрактен. Той е свързан с цената на храната, жилището, лекарствата, дрехите, транспорта, детегледачката и всички останали разходи, които идват с отглеждането на дете. Именно затова протестите през 2026 г. показаха, че темата за майчинството вече не се разглежда само като социална помощ, а и като въпрос на икономическа сигурност за семействата. Предстои най-важната част от спора – кои от предложенията ще бъдат включени окончателно в бюджета за 2027 г., в какъв размер и от кога ще започнат да действат. Към момента част от мерките са предложения и не бива да се представят като вече гарантирани плащания. Едно обаче е ясно: майките и родителите искат държавата да разглежда отглеждането на дете не като личен проблем на семейството, а като въпрос с обществено и демографско значение. Дали предложените промени ще отговорят на тези очаквания ще стане ясно с окончателното приемане на бюджета. А дотогава въпросът остава отворен: колко трябва да струва на държавата подкрепата за едно семейство и достатъчно ли е това, което България отделя днес, за да могат родителите да отглеждат децата си спокойно и достойно?