Корнелия Нинова отправи остри критики към управляващите заради поемането на нов държавен дълг от 2,25 млрд. евро. В позиция, насочена към пенсионерите, тя постави под въпрос начина, по който властта обяснява предназначението на привлечените средства, и заяви, че се създава впечатление, че заемът е необходим основно за изплащането на пенсиите.

На 29 септември Министерството на финансите пласира нова емисия държавен дълг за 2,25 млрд. евро. Според финансовия министър Гълъб Донев средствата ще бъдат използвани за разплащания по Националния план за възстановяване и устойчивост, за проекти по европейски програми и за гарантиране на финансовата стабилност. Той също посочи, че наличният ресурс ще даде възможност да бъдат изплатени пенсиите и заплатите до края на годината.

Именно това разграничение е в основата на критиките на Нинова.

„Това не са пари за пенсиите“

Според Нинова управляващите подвеждат пенсионерите, когато свързват новия дълг с възможността държавата да изплаща пенсиите си. Тя твърди, че финансовият министър вече е посочил конкретно предназначение на средствата – плащания по Плана за възстановяване и устойчивост и европейски проекти.

От гледна точка на бюджета обаче двете твърдения могат да съществуват едновременно: заемът не е непременно „за пенсии“ като отделно бюджетно перо, но постъпването на средства в държавния бюджет увеличава ликвидността и позволява на държавата да извършва различни плащания, включително социални.

Точно това е и уточнението на финансовия министър – новият дълг ще финансира конкретни разплащания, като същевременно ще осигури ресурс за пенсии и заплати до края на годината.

Спорът за 2,25 млрд. евро

Новата емисия е втората външна емисия за годината. Преди нея през юли България е пласирала еврооблигации за 2,5 млрд. евро. Според публикувани данни общият новопоет държавен дълг през годината вече достига 6,5 млрд. евро, при максимално разрешен размер за 2026 г. от 10,1 млрд. евро.

Нинова използва размера на новото задължение като аргумент за политическата си критика към управлението. Тя поставя въпроса какъв ще бъде реалният ефект от този дълг за гражданите и дали новите задължения ще доведат до достатъчно икономическа и обществена полза.

Финансовият министър от своя страна обяснява необходимостта от ново финансиране с бюджетния дефицит и с необходимостта държавата да извършва плащанията, заложени в бюджета и европейските програми. Донев подчертава и че дефицитът е резултат от политики, провеждани в предходни периоди, а не само от действията на настоящото управление.

Нинова атакува и социалната политика

В позицията си Нинова разширява критиките отвъд въпроса за държавния дълг. Тя обръща внимание на пенсионерите и на предстоящите промени в социалната политика.

Сред аргументите ѝ е твърдението, че новите пенсионери ще получават с 30 евро по-малко. Подобно твърдение е било поставяно и в парламентарни дебати около промените в пенсионната система. В стенограма на Народното събрание от юли например е цитирана позиция, според която пенсионерите от първи юли ще получават с 30 евро по-ниски пенсии.

Нинова поставя и въпроса за коледните добавки, като заявява, че те няма да достигнат до всички пенсионери, а само до определена група хора, свързана със социалното подпомагане. Тя критикува и обсъждани промени, засягащи домашния алкохол и данъчното облагане на имотите.

Критика към разходите на държавата

Друг важен елемент в позицията на Нинова е сравнението между ограниченията, които според нея се поставят пред пенсионерите, и разходите на самата държавна администрация.

Тя обвинява управляващите, че увеличават собствените си възнаграждения, купуват нови автомобили и разширяват администрацията, докато от пенсионерите се очаква да приемат ограничения.

Тези твърдения представляват политическа оценка на Нинова. За да бъдат превърнати в проверими факти, всяко от тях трябва да бъде разглеждано отделно – как са се променили възнагражденията в публичния сектор, какви автомобили са закупени, какъв е броят на служителите в администрацията и какви са бюджетните разходи.

Големият въпрос е как ще бъде използван дългът

Спорът около новите 2,25 млрд. евро показва и по-широк проблем – държавният дълг сам по себе си не дава отговор дали една бюджетна политика е добра или лоша.

Важни са предназначението на средствата, цената на финансирането, сроковете за погасяване и икономическият ефект от разходите. В случая правителството посочва плащания по ПВУ, европейски програми и финансовата стабилност като основни направления.

Нинова поставя друг акцент – дали зад тези формални бюджетни обяснения не се крие политика, при която гражданите поемат все по-голяма тежест, докато държавата увеличава разходите си.

Така зад политическия спор стои конкретен въпрос: ще донесе ли новият дълг достатъчно икономическа и обществена полза, за да оправдае бъдещото му обслужване?

Отговорът на този въпрос няма да дойде само от политическите декларации. Той ще зависи от това как реално ще бъдат изразходвани средствата, какви проекти ще бъдат финансирани и как ще се развият бюджетът, икономиката и държавният дълг през следващите години.

Позицията на Корнелия Нинова поставя темата в политически план, докато обясненията на Министерството на финансите дават официалната бюджетна рамка. Между двете остава въпросът, който засяга пряко гражданите – каква ще бъде цената на новия дълг и какво ще получи обществото срещу него.