Банките в България в нова лихвена реалност: какво се случва с кредитите и депозитите
Българският банков сектор навлиза в нов етап след присъединяването на страната към еврозоната, а последните данни показват едновременно силно кредитиране, голям обем спестявания и постепенно променяща се среда на лихвите. За домакинствата това означава, че както кредитите, така и депозитите заслужават по-внимателно сравнение между отделните банки.
Лихвите по кредитите започват да се променят
Според последните данни на Българската народна банка през август 2026 г. средният лихвен процент по новите кредити за нефинансови предприятия до 1 млн. евро се е повишил до 4,31%, а при кредитите над 1 млн. евро – до 4,36%. Лихвата по овърдрафта за бизнеса също се е увеличила до 3,55%.
При домакинствата картината остава по-благоприятна, особено при жилищното кредитиране. Българският пазар продължава да се характеризира с относително ниски ипотечни лихви в сравнение с много други държави от еврозоната. Последните данни показват нива около 2,4–2,5% за новите жилищни кредити.
Това обаче не означава, че кредитите задължително ще останат толкова евтини. Лихвената среда в Европа вече се променя.
ЕЦБ повиши лихвите
През септември Европейската централна банка повиши трите основни лихвени процента с 0,25 процентни пункта. Към момента депозитното улеснение е 2,50%, основната операция по рефинансиране е 2,65%, а пределното кредитно улеснение е 2,90%.
Това е важно и за България, тъй като банковата система вече функционира в рамките на еврозоната. Ако по-високите европейски лихви се задържат, постепенно може да се увеличи цената на финансирането и за българските домакинства и компании.
Спестяванията продължават да растат
Въпреки активното кредитиране българите продължават да държат значителни средства в банковата система. В края на второто тримесечие депозитите в България са нараснали значително на годишна база, докато кредитите също продължават да се увеличават.
При депозитите обаче има интересна промяна. През август средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата е намаляла до 1,38%, спрямо 1,53% през юли. В същото време лихвата по депозитите с предизвестие се е увеличила до 0,41%.
Това показва, че по-високите лихви на ЕЦБ не се пренасят автоматично и едно към едно върху доходността на спестяванията на гражданите.
Ипотечният пазар остава активен
Жилищното кредитиране е един от най-силните сегменти на банковия пазар. През юни 2026 г. жилищните кредити за домакинствата достигат 18,682 млрд. евро, което представлява увеличение от 26,4% за една година. Потребителските кредити също растат – до 11,844 млрд. евро, или с 14,8% на годишна база.
Тези числа показват, че домакинствата продължават активно да използват банково финансиране. Същевременно именно бързото разрастване на ипотечното кредитиране е причина за повишено внимание от страна на институциите.
Банковата система остава стабилна, но рисковете се увеличават
БНБ оценява банковия сектор като устойчив, подкрепен от капиталови и ликвидни буфери. В същото време централната банка посочва рискове, свързани с геополитическото напрежение, цените на енергоносителите и инфлацията.
На европейските пазари напрежението вече се усеща по-силно. На 7 октомври банковите акции в Европа отчетоха значителни спадове на фона на покачващите се доходности по облигациите, по-високите цени на петрола и опасенията за нов инфлационен натиск. Индексът STOXX Europe Banks спадна с около 3,5% за деня.
Какво означава това за обикновения човек?
За хората със спестявания основният въпрос е дали парите им носят достатъчна доходност, за да компенсират инфлацията. Средната доходност по депозитите остава сравнително ниска, което прави сравнението между банковите предложения особено важно.
За хората с ипотека най-важният въпрос е как е формирана лихвата по кредита – фиксирана или променлива – и от какъв индекс зависи тя. Малка промяна в лихвения процент може да има сериозно отражение върху общата сума, която се изплаща за дългосрочен кредит.
А за тези, които обмислят нов заем, настоящата ситуация показва, че не е разумно решението да се основава единствено на рекламното „ниска лихва“. Трябва да се гледат ГПР, таксите, застраховките, условията за предсрочно погасяване и всички задължителни услуги, свързани с кредита.
Каква е голямата картина?
Българските банки влизат в новата среда с висока ликвидност, растящо кредитиране и голяма депозитна база. В същото време европейските лихви вече са по-високи, а инфлационните и геополитическите рискове могат да окажат натиск върху финансовите пазари.
Затова следващите месеци ще бъдат особено важни за хората с ипотечни кредити, за бъдещите купувачи на жилища и за спестителите. Ерата на автоматичното приемане на ниските лихви като даденост може да се окаже към своя край.












