България няма да настоява за задействане на член 4 от Северноатлантическия договор заради атаките срещу два търговски кораба в Черно море. Причината е, че нападенията са извършени в изключителната икономическа зона на страната, но извън териториалните ѝ води. Това заяви президентът Илияна Йотова на 12 октомври. <Cite refs={[“turn262627news2″,”turn262627search0”]}/>

Решението идва след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), на което бяха обсъдени рисковете за морската сигурност и възможните мерки за защита на България на фона на войната между Русия и Украйна.

Защо България няма да задейства член 4 на НАТО?

Според Йотова на този етап провеждането на консултации по член 4 няма да доведе до нови мерки за сигурност. По думите ѝ подобни инциденти могат да бъдат обсъждани в рамките на Северноатлантическия съвет, без да се налага отделна процедура по този член. <Cite refs={[“turn262627search9”]}/>

Член 4 от Северноатлантическия договор предвижда консултации между съюзниците, когато някоя от държавите членки смята, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени. Задействането му не означава автоматично започване на военни действия, нито задължава НАТО да предприеме конкретна военна операция.

Важно е да се направи и друго уточнение: изключителната икономическа зона не е равнозначна на териториалните води на държавата. В нея България има определени суверенни права и юрисдикция, но тя не представлява част от държавната територия по същия начин като териториалното море. Именно това разграничение е сред аргументите за избрания подход.

Какви мерки ще предприеме България?

Отказът да се настоява за задействане на член 4 не означава, че България се отказва от допълнителни мерки за сигурност. След заседанието на КСНС Йотова посочи възможности за засилване на въздушното и морското наблюдение, укрепване на бреговата отбрана и подобряване на способностите за противодействие на безпилотни системи.

България може да поиска и по-голям принос от съюзниците в НАТО за сигурността на Черноморския регион. Сред обсъжданите мерки са допълнителни средства за наблюдение и системи за защита срещу дронове. <Cite refs={[“turn262627search9″,”turn262627news14”]}/>

Предвиждат се и дипломатически разговори с Турция и Румъния за безопасността на корабоплаването. Освен това България настоява за международно сътрудничество при установяването на извършителите на атаките и за механизъм, който да гарантира по-безопасно движение на търговските кораби в Черно море. <Cite refs={[“turn262627news1″,”turn262627search0”]}/>

Все още не е установено кой стои зад атаките

Другият основен въпрос остава произходът на дроновете. При нападението бяха засегнати два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона. Единият кораб потъна, а другият беше повреден, като екипажът му беше евакуиран.

Към 12 октомври българските власти все още не разполагат с категорични материални доказателства, които да установят кой е извършил атаките. По думите на Йотова при извършените огледи не са открити останки от дронове, които да позволят сигурна идентификация. България е поискала съдействие от Европейската агенция по морска безопасност за осигуряване на подводен дрон, с който да бъде обследван потъналият кораб. <Cite refs={[“turn262627search0″,”turn262627news14”]}/>

Украйна обвини Русия за нападенията, докато руската страна заяви, че двата кораба не са сред целите, поразени от руските въоръжени сили. Тези позиции обаче сами по себе си не представляват окончателно доказателство за произхода на използваните дронове. <Cite refs={[“turn262627news14″,”turn262627news15”]}/>

Йотова подчерта, че България ще предприеме съответните дипломатически действия, включително изпращане на дипломатическа нота, когато има достатъчно доказателства кой стои зад атаките. <Cite refs={[“turn262627search0”]}/>

Решение за сдържаност или необходимост от по-силна реакция?

Решението да не се настоява за задействане на член 4 поставя въпроса как България може да защити сигурността си, без да предприема стъпки, които няма да доведат до допълнителни практически резултати.

От една страна, липсата на установен извършител затруднява категоричните обвинения и налага внимателен подход. От друга, атаките срещу търговски кораби показват, че войната в Черно море създава рискове и за държави, които не участват пряко във военните действия.

Затова основният въпрос вече не е само дали България ще задейства член 4 на НАТО, а какви конкретни мерки ще бъдат предприети за наблюдение, защита на корабоплаването и предотвратяване на нови инциденти.

Към 12 октомври позицията на Илияна Йотова е, че България няма да настоява за отделни консултации по член 4, но ще продължи да търси съдействие от НАТО, европейските институции и черноморските си съседи. Окончателното установяване на извършителя на атаките остава ключово условие за последващите дипломатически действия. <Cite refs={[“turn262627search9″,”turn262627search0”]}/>