Управителят на БНБ предупреди за продължаващия натиск върху цените на енергията. Инфлацията в България може да достигне 6% през октомври, а решенията на Европейската централна банка ще зависят от новите икономически данни.

Европейската централна банка (ЕЦБ) може отново да повиши основните лихвени проценти, ако инфлационният натиск в еврозоната се окаже по-продължителен от очакваното. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при откриването на форума OMFIF Sofia Forum в София.

Според Радев предстоящите икономически данни ще бъдат решаващи за следващите действия на европейските централни банкери. През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителна информация за развитието на инфлацията, енергийните цени и финансовите условия.

Това ще позволи да се оцени дали поскъпването на енергоносителите е временно явление или започва да оказва по-трайно влияние върху останалите цени и възнагражденията.

Енергийният шок отново поставя ЕЦБ пред труден избор

Европейската централна банка запази основните си лихвени проценти през октомври след увеличението през септември. Според Димитър Радев решението за пауза е било правилно, тъй като позволява на институцията да оцени по-добре ефекта от енергийния шок.

Това обаче не означава, че цикълът на повишаване на лихвите е приключил.

Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8% през септември, значително над целевото равнище от 2%, определено от ЕЦБ. Основен фактор за ускорението е поскъпването на енергията, което създава риск от допълнително увеличение на разходите за производство, транспорт и потребление.

Централните банкери следят внимателно дали по-високите цени на горивата и електроенергията ще се пренесат върху останалите стоки и услуги.

Особено важно е да се установи дали предприятията ще започнат да повишават цените си, за да компенсират разходите, и дали работниците ще настояват за по-високи заплати заради намалената покупателна способност.

Ако подобни процеси се засилят, инфлацията може да се задържи над желаното равнище за по-дълго време.

България остава с по-висока инфлация от средната за еврозоната

Присъединяването към еврозоната поставя България в нова институционална среда, но не премахва различията между националните икономики.

По данни, представени от Димитър Радев, годишната инфлация в България през септември, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е 5,6%.

За сравнение, средната инфлация в еврозоната е 3,8%.

Предварителните данни на Националния статистически институт показват, че през октомври инфлацията в България може да достигне 6%.

Това означава, че ценовият натиск в страната остава по-силен от средния за валутния съюз.

Общата парична политика на ЕЦБ осигурява рамката за ценова стабилност, но вътрешното търсене, кредитирането и бюджетните решения продължават да оказват влияние върху икономическата ситуация в България.

По-високата инфлация създава допълнителни трудности за домакинствата, особено при хранителните продукти, енергията и разходите за жилище.

Лихвите могат да останат високи по-дълго

Според Радев последните данни показват, че инфлационните очаквания за 2027 г. се повишават.

Проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти отчита очаквана инфлация от 2,6% през 2027 г. при общия индекс и 2,5% при базисната инфлация.

Дългосрочните инфлационни очаквания обаче остават около 2%.

Това показва, че въпреки енергийния шок засега няма достатъчно основания да се говори за трайно излизане на инфлацията извън контрол.

Основният риск е свързан с косвените ефекти от поскъпването на енергията.

Ако предприятията започнат масово да прехвърлят по-високите си разходи върху потребителите, а увеличението на заплатите допълнително подхрани търсенето, инфлационният натиск може да се засили.

В подобна ситуация ЕЦБ може да бъде принудена да предприеме ново затягане на паричната политика.

Радев подчерта, че решенията трябва да се основават на постъпващите данни, а не на предварително определен график.

По-високите лихви ще ограничават кредитирането

Продължителното затягане на паричната политика има отражение не само върху инфлацията, но и върху икономическата активност.

По-високите лихвени проценти увеличават разходите за финансиране на бизнеса и домакинствата.

Това може да доведе до ограничаване на инвестициите, по-слабо потребление и по-бавно икономическо развитие.

В същото време по-високата доходност по дългосрочните облигации и по-скъпото банково финансиране вече оказват натиск върху финансовите условия.

За България особено важен остава въпросът за бързото нарастване на кредитирането.

Димитър Радев посочи, че банковата система в страната продължава да бъде добре капитализирана и ликвидна, но жилищното кредитиране се развива с високи темпове.

Това налага внимателен подход при надзора и поддържането на достатъчни финансови буфери.

Според управителя на БНБ доброто състояние на банковия сектор не е основание за отслабване на изискванията.

Напротив, стабилността на системата трябва да бъде запазена, за да може банките да продължат да финансират икономиката и при по-неблагоприятни условия.

България трябва да разчита и на разумна бюджетна политика

Димитър Радев обърна внимание и на ролята на фискалната политика при справянето с инфлационните рискове.

Според него мерките за компенсиране на енергийния шок трябва да бъдат временни, добре насочени и съобразени с конкретните икономически условия.

Прекомерните бюджетни разходи могат да поддържат търсенето и да затруднят усилията на централната банка за овладяване на инфлацията.

Затова устойчивите публични финанси и предвидимата икономическа политика са важни за доверието, инвестициите и цената на финансирането.

В европейски план Радев посочи необходимостта от повече инвестиции, по-висока производителност и подобряване на конкурентоспособността.

Завършването на банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат европейските спестявания да бъдат насочени към продуктивни инвестиции.

Какво означава това за България?

Възможността ЕЦБ отново да повиши лихвите показва, че инфлацията остава основният риск пред европейската икономика.