В празничните дни (и не само) възрастните самотни хора усещат най-болезнено самотата и нуждата от подкрепа. Как им помага обществото?

В Германия позната работи към общинска структура. Ежедневно посещава възрастни хора, помага с почистването, говори си с тях. За целта разполага със служебен автомобил, работата е спокойна. През последните дни една от възрастните жени се разплакала от налегналата я самота. Служителката направила баница с тиква и я посетила извън работното си време. Оказаното внимание топли, а възрастната жена вече знае какво е баница.

Великобритания. Познато семейство, в което мъжът е англичанин, за пръв път от две години отиде на гости на възрастните му родители. И двамата са болни. Защо могат да си позволят да не ходят цели две години? Националната здравна каса поема по ЧЕТИРИ посещения на ден на възрастни, болни хора. Без никакво заплащане, просто са осигурени. Намират се в малко селце, не в голям град.

В България имаме социален патронаж. Дружеството в София има 255 служители. Те приготвят храна, разнасят я, следва да се грижат за почистването на домовете на хората в нужда. Отгоре на всичко се твърди, че се ангажират със социална рехабилитация на възрастни хора, деца и възрастни със специфични нужди. Осигуряват развлечения и занимания, участие в трудотерапия, културни, спортни дейности, правни консултации…
Звучи чудесно. И е невъзможно да се изпълни. Няма как 255 човека да са готвачи, куриери, социални работници, юристи и психолози на нуждаещите се в София, камо ли в околните населени места.

Добре е да си даваме сметка защо са нужни публичните дейности (отказвам да ги наричам “услуги”), колко хора трябва да ги извършват и какви финансови средства са нужни. За да няма забравени възрастни самотни и болни хора. За да може това време от годината да е празник и за тях, освен за младите, здравите и безгрижните.

Весели празници 🙂