Та, за мусаката ми е думата.
Преди години за малко не забраниха кокорецито, щот вредно (не че в други краища на света не ядат карантийки и не ползват скара).
Сега пък вредим на природата. Много дълго я печем и хабим ресурси. Лоши балканци, брей.
Майтапът си е майтап – и изобщо не питам колко въглероден диоксид се отделя при печенето на киш или цвибелкухен – сигурно наистина е по-малко. Хората, разбира се, го удариха на шегички – ах, посегнаха на най-святото, балканския афродизиак.
Само че грешката е вярна. Кухнята е част от национална и /или регионална култура и няма особена разлика дали ще те накарат да замениш трошенето на чинии с мятане на салфетчици, да не пиеш бира в парка с приятели, или да готвиш само блудкава западноевропейска кухня, щот екологична.
Повяврайте ми – готвя почти откак се помня, и готвя добре – може да го потвърди всеки, който ми е идвал на гости. В цялата история с мусаката няма грижа за природата (опакованите в пластмаса полуготови манджи вредят повече на горката природа – ако не друго, то с опаковките си), нито за здравето ни (едва ли натъпканият със захар хляб, характерен за някои култури на запад от нас, е по-полезен). Тук има едно ясно внушение: вие там на Балканите сте вредни със самото си съществуване – или ще се поевропейчите доброволно, или ние ще ви накараме да го сторите.
Да, Ганьо е простак, когато си позволява в чужда къща да грабне рибата от ръцете на стопанката и да я метне върху живата жарава.
Когато съм в собствения си дом обаче, предпочитам рибата печена на жарава, а не блудкава варена. И моля никой анти-ганьо да не ми се мярка в кухнята, за да извади рибата от жарта (щот препеченото е канцерогенно и пушекът замърсява въздуха, например), за да я цопне в блудкавите си представи за добра кухня, добра култура и правилен начин на живот.