От вчера едно видео обикаля екраните ни и пак ни възмущава. Тийнеджъри бият момче на площадка в столичен квартал. Осем срещу един. Толкова е гадно, че не се издържа да го гледаш до края. Тази сутрин гледах репортаж по централна телевизия. Причината била любовна – красиво момиче, за което спорят. Каква е причината обаче няма никакво значение, точно. както няма значение, че такива побоища е имало винаги. Има значение това, че трябва да учим децата си, че спорове се решават с разговори, а не с насилие. Има значение това, че хората от квартала в крайна сметка са потърсили съдействие, говорили са с биячите (като им свалили маските, се оказали деца!), свършили са си гражданската работа да предотвратят конфликт. Важно е да настояваме това да стане държавна политика. През образование, програми за заетост, възпитаване на културни необходимости, вдъхновяващи примери, присъствие. И най-важното – обществен и личен пример.
Смених профилната си снимка в подкрепа на идеята на Clavdia Dali да сменим снимките си тук с такива, които напонят, че от мълчанието, неговоренето и нечуването полза има само агресията. Тя се храни бързо, развива се шеметно и остава фатално дълго.

(Заглавието е на сайта)