Според всички действащи изисквания и регулации на повечето държави, ако един продукт на дадена марка бъде докладван като потенциално опасен за здравето на потребителите или консуматорите, то този продукт следва да бъде незабавно изтеглен от пазара и хората да бъдат уведомени.

• През 2010 в Америка от пазара са изтеглени и унищожени половин милиард пресни яйца, в резултат на 1900 сигнала за натравяне със салмонела (без докладвани тежки или фатални последствия).
• През 2018 в Австралия ягодената индустрия търпи многомилионни загуби, защото някой някъде намира игла в една ягода и поради това тонове плодове са събрани от рафтовете и хвърлени на бунището. (Помня добре, защото през тая славна година кило ягоди струваше някакви стотинки и се тъпчехме ежедневно. Фермерите и държавните служби правиха какви ли не кампании, за да накарат хората да не губят вяра в ягодите и да продължат да ги купуват, но не – редовият потребител много се уплаши от възможността да си нарани небцето с някоя бодлива ягода и старателно ги отбягваше).
• През март 2020 Холандия изтегля от пазара 600.000 N95 маски, внесени от Китай, тъй като при няколко продукта от партидата е установен проблем с филтъра.
• Пак през март 2020 Икеа изтегля от пазара повече от 1 милион скринове с чекмеджета, заради инцидент с малко дете, чиито родители забравили да фиксират шкафа към стената и той паднал, та премазал отрочето им, което се люлеело на него.
• През май 2020 Литва изтегля (и унищожава) 100 тона пилешко месо, внос от Полша, поради хипотетично бактериално замърсяване.
• През август 2021 фирма в Южна Африка изтегля от международния пазар 20 милиона консерви с боб и царевица, защото са открити потенциално опасни дефекти в капачките на 18 консерви.

Списъкът е безкраен и все в този дух, като есенцията е ясна – държавните администрации бдят и при най-малкото подозрение за застрашено обществено здраве, на боклука без колебание отиват тонове продукция. Разходите на производителя са за негова сметка, като нерядко се случва фирма да фалира след такъв инцидент. Законът не изисква щателни разследвания или пък определен брой сигнали – достатъчни са няколко потребителски оплаквания и думи като “потенциално”, “вероятно” и “подозрения”.

Дотук добре – човек може да е спокоен, че здравето му е обгрижено и че нито ще се убие със скрин, нито ще се натрови със салмонелени пържоли. Въпросите, които обаче остават отворени, са следните:

1) Колко на брой сигнали за увреждания са нужни (в световен мащаб), за да се изтегли от пазара една съмнителна медицинска субстанция, рекламирана като нещо, което не е?

2) Колко на брой внезапни, неочаквани и напълно изненадващи кончини на съвсем здрави, но прясно бустерирани граждани, актьори, спортисти или телевизионни звезди са необходими, за да се появят “подозрения”, че същата тази съмнителна субстанция представлява “потенциална” опасност за здравето?

Ако може с лека ръка да се затрие цяла реколта ягоди или пък да се накара една фирма да изтегли един милион скрина от международния пазар, само защото едно лице е докладвало проблем, би трябвало същото да се случва и с медицинските продукти, за които милион лица са докладвали милиони проблеми. Защо това не е така е казус, върху който ще медитирам сега, докато седя по турски, смъркам енфие и чакам да настъпи полунощ, че да извикам за последно Северното сияние.

Сетая Брат