От изследователска гледна точка е много интересна поразителната идентичност, с която мейнстрийм медиите “продават” войната на западните публики последните 20-25 години. Динамиката на медийната среда сякаш по никакъв начин не се отразява на съдържателния модел.

Демонизиране на лидера на врага. Той винаги е Хитлер. Независимо дали става въпрос за Саддам, Милошевич, Бен Ладен и сега Путин. Задължително е да е луд (явно този образ има специално място в европейската култура и това е много интересно да се изследва). Демонизацията се прехвърля постепенно към хората. Обикновено с посредничеството на войниците. Така получаваме обобщения (зъл) образ на сърбите, арабите, руснаците.

Фокусиране върху образите на зверства и жестокост. За целите на т.нар пропаганда на жестокостта (atrocity propaganda) най-подходящи са деца, майки болници. И тук не става въпрос за това, че войната е лишена от жестокост, а за това, че подобни образи се превръщат в ключова рамка за нейното продаване. Да си припомним случая с кувейтското момиче Найра (90та), която разказа за зверствата на иракските войници в едно болнично отделение за преждевременно родени деца. Няколко години по-късно се оказва, че това е дъщерята на кувейтския посланик, а цялата медийна кампания е извършена с помощта на голяма и влиятелна PR агенция (Hill & Knowlton) и заплатена от кувейтска неправителствена организация. Крайната цел е да се провокира военната намеса на САЩ.

Може да ни бъде само от полза да се опитваме да правим разлика между войната и начинът, по който тя ни бива продавана. Медийният продукт “война” струва скъпо. И на тези, които го поръчват и на тези, които го потребяват.

Хубаво е да внимаваме и за още нещо. Ограничаването на вражеската пропаганда е легитимно и смислено усилие (не приемам аргументите за свободата на словото за особено валидни в този случай). Проблемът е, че много лесно всичко, което проблематизира медийния продукт “война” може да бъде обявено за вражеска пропаганда.