Има едно нещо, което никога няма да простя на умнокрасивитета и то е презрението към българския народ. След протеста за Украйна чета от представителите му звучното “това е моята България”. Не можете да си избирате Българии, гайс. България е една, и моята, и вашата.

На мен не ми харесва родината ми да бъде подмандатна територия. Не ми харесва такива като тоя на снимката да разглеждат хилядолетната ни цивилизация като някакъв придатък и периферия на някакви съюзи. Било то европейски или атлантически.

Неслучайно е измислено и деленето на русофили и русофоби. Казвам, че е измислено, защото не е естествено възникнало. Русия е дъщерна за България държава и в настоящия контекст такава е и Украйна. Неадекватността на умнокрасивитета в разбирането на моментната ситуация е само елемент от неразбирането на цялата картина. Тук става въпрос за разграничаване на цивилизационни и социо-културно модели, схващането на които изисква сериозни исторически познания.

Ще го обясня на по-просто и битово ниво. Мисленето на англо-саксонските модели представлява “нашите ценности са универсални и трябва да се наложат навсякъде и с всякакви средства”. Мисленето на руснаците стига до ” За какво ни е свят без Русия?”. Нека напомня пък сентенцията, която обрисува българския идеал ” Македония без българи ог*н да я гори”.

Западният свят гледа по идентичен начин на България и Русия. Той отказва да признае Тервел за спасител на Европа, а това е истината.

Сега отново в арогантната си безпросветност нарича Путин нацист. Както вече съм споменавал неведнъж, Путин има сериозен грях, защото не се справи с тумора в Украйна много отдавна и остави разсейките да се размножават. Но Путин не може да бъде нацист. Причината е, че за руснаците нацизмът е абсолютното зло. Той е причината за загубата на член от почти всяко руско семейство. Той е част от чуждия цивилизационен модел, който разглежда техния народ като подчовеци. Затова и Путин може да бъде всякакъв, но няма как да бъде нацист.

Аз разглеждам нашия умнокрасивитет като резултат от пропагандна мрежова война. Но не гледам на татковината ни като моя и тяхна България. Нашата родина е една и дори хора като Инджев са част от нея. И дори са важни, , за да ни обрисуват резултатите от бурени, покълнвали на нашата почва. Такива хора трябва да ни обединяват с присъствието си. Предатели и колаборационисти винаги ще има. Но това трябва да ни прави по-силни и обединени. В името на България – единствена и неделима!