OБЩА ДЕГРАДАЦИЯ НА МОЗЪКА (Ще можете ли да прочетете докрай този текст? 🤔)

Всеки ден все повече и повече хора се оплакват от проблеми с мозъчната дейност – от все по-голяма разсеяност (т.е. невъзможност да концентрират вниманието си, да съберат мислите си за решаване на някои проблеми), трудности при запомняне на информация, физическа неспособност за четене големи текстове да не говорим за книги.

И те искат да им дадат нещо за подобряване на мозъчната дейност като цяло и паметта в частност. Нещо повече, парадоксално, този проблем е характерен не само и не толкова за възрастните хора, чийто мозък, изглежда, би трябвало да отслабва с възрастта, а за хората на средна и по-млада от средна възраст. В същото време мнозина дори не се интересуват защо се случва това – автоматично го приписват на стрес, умора, нездравословна екология, същата възраст и т.н., въпреки че всичко това дори не е близо до причината. Сред моите пациенти има такива, които са далеч от 70, но нямат никакви проблеми нито с паметта, нито с мозъчната дейност. И така, каква е причината?

И причината е, че въпреки всякакви аргументи, никой категорично не иска да се откаже от така наречената постоянна, денонощна „връзка с информация“. С други думи, ускорената загуба на мозъчната ви функция започна в онзи важен ден, когато решихте да бъдете постоянно „свързани“. И няма разлика – дали сте били принудени да направите това по служебна необходимост, мързейки от безделие или елементарен страх да не сте „на ниво“, т.е. страх да не бъдат заклеймени като черна овца, ексцентрик сред себеподобните си.

Още през 2008 г. беше известно, че средният интернет потребител чете не повече от 20% от текста, публикуван на страницата, и по всякакъв начин избягва големи абзаци! Освен това специални проучвания показват, че човек, който е постоянно свързан с мрежата, не чете текста, а го сканира като робот – извлича разпръснати парчета данни отвсякъде, постоянно скача от едно място на друго и оценява информацията изключително от позицията на „споделяне”, т.е. „Възможно ли е да изпратим това „откровение“ на някого?“ Но не с цел обсъждане, а основно с цел предизвикване на емоции под формата на анимирано „оригване“, придружено от кратки реплики и възклицания в SMS формат.

В хода на проучването се оказа, че страниците в Интернет, както вече споменахме, не се четат, а се преглеждат по образец, наподобяващ латинската буква F. Потребителят първо чете първите няколко реда от текстовото съдържание на страницата (понякога дори напълно, от началото до края), след това скача до средата на страницата, където чете още няколко реда (като правило, само частично, без да чете реда до края) и след това бързо се спуска надолу до най-долната част на страницата – за да видите „как свърши“.

Следователно, най-ефективният начин за представяне на информация на обикновен потребител на Интернет е да се покаже информация под формата на обърната пирамида (т.е. според принципа „колкото по-ниско, толкова по-малко“) със задължителното подчертаване на ключови думи (така че информацията потребителите разбират кое е важно и кое не е много) и разкриване на не повече от една мисъл на параграф. Това е единственият начин да задържите вниманието си на страницата възможно най-дълго. Ако, докато слизате надолу по страницата, плътността на информацията не намалява или, още по-лошо, се увеличава (както например в тази статия), тогава само няколко се задържат на такива страници.

Личното ми мнение е следното:

Интернет е истинска дрога. Какво е наркотик? Това е напълно безполезно нещо, без което всеки човек може да живее много добре, докато не опита. И когато се опита, тогава зависимостта възниква за цял живот – наркоманията не се лекува.

Хората от всякакъв ранг и специалности се оплакват от проблеми с възприемането на информацията – от висококвалифицирани университетски преподаватели до обслужващи работници в поддръжката на перални машини. Такива оплаквания могат да се чуят особено често в академичната среда, т.е. от тези, които поради естеството на дейността си са принудени да общуват тясно и ежедневно с хората (преподават, изнасят лекции, полагат изпити и т.н.) – те съобщават, че вече ниското ниво на умения за четене и възприемане на информация на тези, с които те трябва да работят, от година на година пада все по-ниско.

Повечето хора изпитват огромни затруднения да четат големи текстове, да не говорим за книги. Дори публикациите в блогове, по-големи от три или четири абзаца, вече изглеждат на повечето твърде трудни и досадни за разбиране и следователно скучни и не заслужават дори елементарно разбиране. Едва ли има човек, който не би чул популярната мрежа да казва „твърде много букви – не можах да го овладея“, което обикновено се пише в отговор на предложение да прочете нещо по-дълго от няколко десетки реда. Получава се порочен кръг – няма смисъл да се пише много, тъй като почти никой няма да го прочете, а намаляването на количеството предадена мисъл води до още по-голяма глупост не само на читателите, но и на писателите. В резултат на това имаме това, което имаме – масово зашеметяване.

Дори хора с добри (по-рано) умения за четене казват, че след ден на сърфиране в интернет и навигация в десетки и стотици имейли, те физически не могат дори да започнат много интересна книга, защото четенето само на първата страница се превръща в истинско мъчение.

Четенето просто “не става”, главно защото:

а) не можете да се принудите да спрете да сканирате текста и да търсите ключови думи в него

б) напълно не се усвоява сложният синтаксис, присъщ на повечето класически, високосъдържащи или наукоемки произведения, който напълно отсъства при размяната на телеграфни „SMS оригвания“.

В резултат на това едно изречение трябва да се препрочита няколко пъти! Най-откровените хора го казват директно: Аз съм отвратен/отвратен от себе си.

Но това не е всичко. Поради постоянната връзка с интернет, такива човешки умения като способността да се връщат към някога значима информация, да анализират прочетеното и да свързват въображението рязко се влошават. Още по-лошото е, че в 80% от случаите хората отиват в Интернет за съмнително забавление или черпят информация от там, която има не само нулева, но и отрицателна културна стойност.

В същото време повечето хора (особено младите хора) са толкова привързани към своите джаджи, че със заплахата да бъдат изключени от мрежата за поне един ден, изпитват не само психическа депресия, граничеща с паника, но и реален физически срив , напомнящ за наркотици. Не вярвате? Хайде изключете си сапунерката НАПЪЛНО и се опитайте да живеете без нея поне 2-3 дни.

Има мнение, което напълно споделям, че способността за ефективно разбиране на сложни текстове, четене на сложна литература скоро ще се превърне в елитарна привилегия, достъпна само за специална каста хора. Тази идея не е нова, тъй като дори Умберто Еко в романа „Името на розата“ предлага да се пуснат в библиотеката само онези, които могат и са готови да възприемат сложни знания. А всички останали ще могат да четат само табели и интернет.

Накратко, без хапчета, без хранителни добавки, без диети, без смазалки и т.н. неспособен да спре деградацията на мозъка. Само едно може да го спре – спиране на обработката на всякакъв вид информационен боклук в системата и ежедневно зареждане на мозъка с т. нар. „полезна информация“. Този процес е изключително труден, а за много хора е напълно невъзможен. За мнозина влакът, както се казва, вече е тръгнал.

Още веднъж накратко:

1. Приспособления, които осигуряват постоянната ви връзка с информация / Интернет – смартфони, iPad и т.н., без които сега дори не можете да отидете до тоалетната – ви правят на практика малоумник с летаргичен, апатичен, едва мислещ мозък, който е не може да мисли и анализира. Но, като всеки наркоман, вие, разбира се, сте убедени в обратното – че тези сапунерки правят живота ви нереално ярък, богат, удобен и т.н., а вие лично – “високо напреднала личност”, която винаги е в курс на всичко.
2. Благодарение на тези устройства всякакъв вид боклук влиза в мозъка ви в непрекъснат поток денонощно, което замърсява вашия „бордов компютър” толкова много, че сте годни само за извършване на най-примитивната, нискоквалифицирана работа. Не можете да говорите, пишете или четете съгласувано – речта ви е с вързан език и е залята с паразитни думи. Когато разказвате на някого за нещо, ви е трудно да намерите правилните думи, а когато слушате някого, бързо губите нишката на разговора и започвате да се отегчавате и да се прозявате. Не можете да пишете, защото започвате да правите грешки в почти всяка дума и дори не знаете как да използвате препинателни знаци. Но вие правите страхотни селфита (и други снимки за боклук) и пишете на някой във Viber или WhatsApp.
3. Накратко, чуйте лошите новини: мобилните телефони трябва да се използват само в спешни случаи. Например, пристигнали сте в непознат град и не можете да намерите лице за среща – наистина трябва да се обадите. Или закъснявате за важна среща – наистина е необходимо да се обадите, т.е. трябва да конфигурирате вашата притурка само за получаване или предаване на необходимата ви професионална и бизнес информация. А през останалото време притурката ви трябва да е изключена. Мога обаче да си представя колко неудобно ти е само да мислиш за това.
4. Трябва да сте подготвени за това, че цялото ви обкръжение, меко казано, няма да ви разбере – ще ви кажат, че сте кукувица, че сте се побъркали и т.н. Не обръщайте внимание и не продавайте значимост на това. Не забравяйте, че сте обект на информационна атака и трябва да се защитавате. Както каза президентът на CBS News Ричард Солант, „Нашата работа е да продаваме на хората не това, което искат, а това, от което имаме нужда“.
5. И накрая, трябва да се научите да четете книги отново. Истински хартиени книги, разбирате ли? Не гледайте сапунерката си с екран с часове със слепи очи, а четете книги. Ще бъде трудно, но вие се опитайте. Не е нужно да се насилвате – на първия ден прочетете половин страница, на следващия ден – цяла страница, на третия ден – 1,5 страници и т.н. Имайте предвид, че тялото ще се съпротивлява на това по всякакъв възможен начин – ще се почувства гадно, ще се счупи и ще дърпа да прави каквото и да е, стига мозъкът да не се напряга.

чрез Марио Петров