Как и по-важното, защо умират народите и дори империите?
“Броят на хуну не може да се сравнява с населеността на една китайска област, но те са силни, защото имат отлични одеяния и храна и не зависят в това отношение от Китай. Днес, шанюе, ти изменяш на този обичая, като обличаш китайските вещи. Ако Китай употреби само една десета от имуществото си, то хуну до един ще преминат на страната на рода Хан (т.е. на китайската династия Хан). Щом получите от китай копринени и памучни платове, то дерете дрехите от тях, като тичате из бодливите растения, с което да покажете, че такова одеяние не може да се сравни по здравина с вълнените и кожени одежди! Получавайки храна от Китай, не я яжте и с това покажете, че предпочитате пред нея кашкавала и млякото!” – това казва един китайски чиновник на хунския владетел шаню Моде, който е побеждавал китайците в много битки, но е изгубил да го кажем, културната война с по-древната империя.

През 2-1 в. пр.р.Хр. хуну създават могъща степна империя, която обхваща Северен Китай, Монголия, части от Манджурия и Южен Сибир. С богатството и досега им до великата китайска цивилизация, започва да се променя и битът им. Както Л.Н. Гумильов пише, хунските съпруги заменят овчата кожа с китайска коприна, а на трапезата все по-често вместо кумис и кашкавал се виждат вино и китайски сладкиши. В желанието си да са “цивилизовани” и да не отстъпват на китайския елит, някои хунски велможи започват дори да изоставят номадския бит, лъка и коня, и да живеят съвсем по китайски. Покрай това, обаче, навлизат и други “цивилизовани” нрави – предателствата стават норма, там където някога е царувал родово-патриархален морал; алчността се появява в някога егалитарното номадско общество, старите нрави умират, а великата китайска империя почва да купува един по един велможите. Накрая хуну, изгубили своята същност, идентичност и начин на живот, раздирани от предателства и вътрешни конфликти, падат лесно под ярема на великата китайска империя. Просто нямат и за какво повече да съществуват като самостоятелна империя, след като, за да перифразирам Евангелието, са спечелили всичко, но са изгубили душите си. Част от тях бягат в най-дивите и дълбоки кътчета на Азия и Сибир, където се смесват с различни прото-тюркски, уралски, фино-угърски и скито-сарматски племена, а след това вече подивяли и изпаднали на по-ниско цивилизационно ниво, се изсипват в Европа, която техният владетел Атила “Бич Божий” поставя почти на колене. А след неговата смърт и те изчезват бързо от историята, макар и споменът за тях да живее чрез България, защото българските владетели от рода Дуло с гордост извеждат родословието си от Атила.

Един малък народ оцелява и дори придобива важност и величие, дотогава, докато остава верен на себе си. Разбира се, да използваш чуждите технически достижения е полезно, но почнеш ли с тях да приемаш чуждото влияние, култура и нрави, то ти си загубен (като самобитна общност). Защото да си го кажем, има цивилизации и култури, които са опасно магнетични, могъщи, богати и които винаги ще наддадат повече от теб на търговете и в подкупите. Които ще възпитат децата и елита ти, и докато се усетиш, няма да има никой, който да е готов да се бори за твоята родина.