НЕУДОБНИ ДУМИ: МИР С ПУТИН ОЗНАЧАВА ОЩЕ ВОЙНА!

       Тази година в Москва в "Деня на победата", както руснаците наричат 9 май - денят последвал капитулацията на Германия на 8 май 1945 г., няма да присъстват чуждестранни лидери. Обяснимо. Русия е заклеймена от нормалния свят като държава агресор и военнопрестъпник. Логично е и да няма парад, защото дори децата вече знаят, че държавата, която участваше като победител във Втората световна война отдавна, стават 32 години, не съществува. 
     Ние, българите, мразим военнолюбците. Затова и ненавиждаме Путинова Русия. Друг е въпросът, че има нашенци, които не е ясно доколко са българи и доколко русофили, които обичат Русия. Сбъркана им работа. Важно е, че ние, българите, имаме памет и помним, че когато на 9 май 1945 г. в Москва честват „победа”, у нас все още не можем да преброим и погребем избитите без съд и присъда хиляди достойни българи – политици и общественици, културни, научни и военни дейци, земеделски стопани и свещеници. Над България се е спуснал мракът на съветската окупация. Окупаторската армия е установила режим, който макар и късно – през 2000 г., справедливо бе определен със закон като престъпен. А тези, които го наложиха, включително и много от бабите и дядовците на днешните депутати от „промяната”,  бяха в действителност членове на „престъпна организация”. Тази престъпна организация е била Българската комунистическа партия, която според закона със съдействието на „чужда сила” – т.е. Съветският съюз, налага този режим.  
     Но тъй като у нас има и бавносхващащи хора се налага да повторя. Българите посрещат 9 май 1945 г. като завладян народ в окупирана от врагове държава. Управлява ни марионетно на Москва правителство. Затова и за нас „победа” няма. Реалността е терор и окупация. В условия на „престъпен режим”  няма „победа”. 

            Но си задавам за поредна година въпроса дали все още има нашенци, които не знаят, че СССР и Германия, т.е. комунисти и националсоциалисти, заедно подпалват Втората световна война през септември 1939 г. В тази война загиват милиони невинни хора. Днес жертвите на войната на Русия срещу Украйна са все още само няколко десетки хиляди, но колко ли ще станат до нейния край? И да не забравяме, че милиони са вече бежанците от тази война. Това, че по-късно Германия и СССР воюват помежду си е факт, който говори, че тази тяхна война е междусъюзническа. Руснаците я наричат „отечествена война”, но това не е нашата война, защото в резултат на тази война България става поробена държава. Поробена от съветските нашественици, с унищожена икономика, с отнети права и свободи на гражданите, с телени мрежи по границите, изобщо - недемократична държава.   
    Ние, българите, можем да наричаме  „отечествена”  само и единствено борбата, която българските горяни водят срещу съветската окупация и срещу престъпния комунистически режим.  Нещо повече. Ние трябва да ценим усилията на всички европейски народи, които са се противопоставяли на германската и на съветската окупация. Но би трябвало да знаем, че Царство България не е било окупирано от Германия, а от Съветския съюз. Това наше Царство не е било „монархофашистка държава”, както навремето учителите лъжеха учениците у нас. Това ни царство е било демократична държава, с демократична конституция и в него не е съществувала фашистка партия. Фашисти на власт на е имало. Цар Борис III не е бил фашист. У нас фашисти можем да наричаме само комунистите, защото те са тези, които установят след 1944 г. тоталитарен режим – основна характеристика на фашистката държава. Само комунистите записват в конституцията ръководната роля на своята партия. По този въпрос те дори задминават фашистите. Представят се като по-фашисти от тях. 

      Аз се надявам, че днешните учители разказват на своите ученици, че за нас същинският фашизъм, разбиран като тоталитарна политическа и икономическа система, като налагане на чужд управленски модел – еднопартиен, авторитарен, репресивен и антихуманен, настъпва след като комунистите у нас вземат незаконно властта и ликвидират нормалната ни държава. Затова именно българското законодателство определя тяхното управление като престъпно, а не управлението на Цар Борис III.  Обръщам внимание, че законът, който цитирам вече 22 години, нито един парламент не смее да отмени. Но защо? Защото законите, които съдържат истини, не се отменят. Не може да се отмени историческата истина. 

    Какво тогава ние, българите, наследниците на окупираните през 1944 г. българи, ще честваме на 9 май?  Утре, на 9 май 2022 г., ние ще честваме Денят на Европа. Защото на този ден през 1950 г. в 16.00 ч. в Часовниковата зала на двореца „Ке д'Орсе“ в Париж  френският външен министър Робер Шуман представя чрез декларация своята визия за бъдещето на държавите от европейския континент. Предложението му цели да направи войната между европейските народи немислима чрез създаването на такава форма на икономическо и политическо сътрудничество, която да обединява усилията на държавите, а не да ги противопоставя. Това е мечтата за „организирана и жизнена Европа”. Тя няма да се създаде изведнъж, „с един единствен план”, както пояснява първият дипломат на Франция. Но трябва да бъде „отворена за участие и на други страни от Европа” като целта е създаването на „Европейска федерация”. Затова е велик този ден – 9 май 1950 година. Защото дава визия за бъдещето на близо половин милиард европейски граждани, дава цел и смисъл на техния живот, като ги призовава да създадат свят на мир и благоденствие. През 2007 г. нашата страна стана член на тази обединена Европа, единна в многообразието си. Затова и днес българите живеят по-добре от руснаците във всяко едно отношение. Затова и нашите приятели украинците искат същото – живот в Европа, т.е. по-добър живот. Точно това им естествено желание в Москва мразят неистово. Затова и руският президент изпрати армията си срещу добрия и христолюбив украински народ. Защото в Москва не могат да приемат, че и този народ ще се оправи като всички останали европейски народи. И взеха решение да разрушат държавата му, да сринат градовете и селата му, да избият населението му. Не пожелиха дори жените и децата. 

       В Руската федерция 9 май се отбелязва като „Ден на победата на СССР над нацистка Германия във Великата Отечествена война”. Съюзниците на СССР в тази война – САЩ и Великобритания, отбелязват победата днес, на 8 май, защото това е денят, в който през 1945 г. пред тях капитулира Германия. Но руската „опорна точка” е известна: 

„Без „Деня на победата” нямаше да има „Ден на Европа”.
Това е фалшива пропаганда. Това, което руснаците наричат победа не ги отведе до по-добър живот, до обединена Европа. Остави ги там, където те съществуваха и преди „победата”: при комунистическата диктатура и концлагерите, при терора и мизерията. „Съветската победа” обрече гражданите на Съветския съюз да живеят още близо половин век в държава затвор. След 9 май 1945 г. Съветският съюз наложи своя тоталитарен и нехуманен режим над голяма част от Европа. Така освободители не правят. Така правят само окупатори поробители.

      Днес е очевидно, че народите, които не изпитаха съветската „грижа за човека”, т.е. западноевропейските народи, живеят по-добре, по-нормално, радват се на несравнимо по-висок жизнен стандарт, в сравнение с гражданите на бившия СССР и окупираните от него през 1945 г. държави. И това е много ясен показател кой в действителност е победител в най-ужасната война през ХХ век.  

     Победата срещу националсоциализма и фашизма идва след „гореща война”, а победата срещу комунизма дойде след „студена война”. Двете победи са сравними. Десетки милиони са жертвите на националсоциализма – тоталитарна власт продължила по-малко от две десетилетия. Много повече са жертвите на комунистическите режими. В СССР този режим се задържа 70 години, а у нас – 45 години. Измерител на победата не е броя на жертвите. Измерител на всяка победа е съдбата на живите след войната.  И ако след война един народ започне да живее по-добре,  по-свободно, това именно означава победа. Но ако след война той  живее в „лагер”, т.е. „социалистически лагер”, с надянат на врата тоталитарен хомот, това не е победа. Това си е пропиляно историческо време. Време белязано с много невинни жертви и страдания.  
         На утрешния ден -  9 май, ние, българите, за поредна година ще констатирме, че ако не същестуваха Хитлер и Сталин, националсоциалистите и болшевиките, друга щеше да бъде съдбата на Европа през ХХ век. И българската също. Далеч по-рано европейските държави щяха да се обединят. И Царство България щеше да бъде част от това обединение още в началото му. За съжаление злодеите съществуват. Днес съществува Путин и затова по-хубавият живот за милиони хора отново се отлага. 
       Нека утре - 9 май, ние, българите, да издигнем знамената на нашата Европа. Да вярваме в победата на Украйна във войната и да помагаме за тази победа, защото историческата истина не се отменя. И тя е, че мирът идва само след победа във войната. Днес мирът е възможен само без Путин. Мир с Путин означава още война.