Темата Северна Македония стигна до логичния си край – опитайте да формулирате искания и условия, при които да се съгласим да вдигнем ветото на Северна Македония. Но не в патриотарския вид, а като съзнателна и смислена програма с червени линии, в които има смисъл.
Каквото и да предложите ще излезе недостатъчно за националисти, патриотари и прочие радетели на българо-руската дружба.
Наблюдавах отблизо еволюцията в отношенията между бившите страни в Югославия, Съветския съюз и Варшавския договор. Отначало бяха братски, след това станаха делови, и накрая там където не намериха мъдрост станаха вражески. За това за най-добър пример се посочва развода между чехи и словаци. Всичко си признаха и сега са много напред.
Защото след Турската и Съветска империя, след Югославия – няма как да очертаеш граници така че всички етноси и религии да са доволни.
Факт ли е, че каквото и да говорим, северните македонци, са намерили своята нова идентичност, неизбежно дистанцирайки се от съседните и нации. Няма как и да бъде по друг начин.
Дори там където са от един етнос, пак управляващите елити с времето се дистанцират и държат на границите и различността си. Нито Косово ще влезе в състава на Албания, нито Молдова в състава на Румъния.
Каквото да ви говорят националисти – ще наричат техния език македонски и това няма общо с исторически спорове. Не е трудно да се прозре че техния език е насилствено отдалечен от българския, но отрицанието е само път към по-голямата дистанция в бъдеще. А тя ще дойде ако не намерим път да се сближим като позиции и като отсеем сеното от плявата.
Защото зацикляме в емоции, не можем да получим прагматичен дневен ред и ползи и ни гледат като странници.
Хайде да определим заедно “Червените линии” – били сме един народ, били сме доминиращ етнос. Така е, но не сме успели да имаме българска държавност в тези земи, с изключение на войните, тоест без международно признат статут.
Езикът на омразата е действителен проблем, както и правата на самопределящите се като българи. Дали намалихме омразата с ветото си. Или направихме по-лесно самоопределението като българи там.
Истината е, че разкриването на досиетата на УДБА /макар че със сигурност са прочистени/ е в интерес на всички.
Още повече магистрала, жп линия и недискриминация на бълагрите и българския бизнес – но това се постига по друг начин. Няма как Скопие да се противопостави на проекти на интеграцията.
И да се върна на началото – какво точно очакваме да направят северомакедонците?
Защото на съюзниците ни прилича на натиснат бутон от Русия за да спре интеграцията на Западните Балкани.

Илиян Василев