Бившият германски президент Йоахим Гаук коментира много интересно темата за вярата в конспиративни теории, анти-Ковид нагласите и неприемането на пандемията като проблем в бившата Източна Германия (според мен може да се прехвърли за цяла Източна Европа), а именно:

1. Съмнението като поведение към всичко в тоталитарния свят
2. Черно-бялата перспектива с опростяване на света – ние добри, те – лоши.
3. Бързото заклеймяване на хората с различно мислене като врагове
4. Идеологизирането на всяка дискусия и вкарването на емоции (наш/враг, когото мразим)

В разговор с Yordanka Bekirska тя сподели сходно мнение, че всичко, което виждаме като поляризирано мнение в България, е продукт и резултат от поколения разделение още преди началото на прехода. Просто сега се проявява – било то при темата за бежанците, Истанбулска конвенция или ваксини.

Дълго време смятах, че преходът е виновен за нагласите. Все повече се убеждавам, обаче, че проблемите с критичното мислене, липсата на истинско чувство за общност, липса на емпатичност и липсата на разбиране за това що е наука и можем ли да й имаме доверие идва от времето на идеологично промиване преди 10-и. Предаването през поколенията, обаче, се оказва особено неприятно и ще има дългосрочни последици. Не очаквах да е така, но явно възпитанието играе своята роля.

Аспарух Илиев