А пък аз потънах в разкоша на тайнственото общество на тамплиерите по повод нагредата на генерала Мутафчийски. Сериозна работа, да ви кажа. Вие си мислите, че е някаква ала-бала, някакво тинтири-минтири… неее, напълно сериозна организация. Алена ѝ е много активен член, има я на всички фотки – с наметка, с бални тоалети, без бални тоалети…. Правят годишни балове, на които награждават хора. Наградена е и Фандъкова. Вероятно заради счупените тротоари, презастрояването и калната кочина, която натвори в София. Да не мислите, че е лесно?!
Мога да ви светна за част от тамплиерите.
Янка Такева – Велик Офицер за младежките програми на Велик Приорат България… който лъже, мамка му, има снимки в бяло – Велик Офицер е!
проф Румен Овчаров – Велик Офицер, Директор на Института по история на Средновековието към ВП България
И вие можете да кандидатствате за тамплиер на сайта им, ама само ако обичате разкоша на балните зали, саби, ако имате бална рокля или папионка и са ви лъснати обувките. Мърльовци не се допускат, не е удобно и да пръцкате и да си бъркате в носа на баловете, предполагам… Съветвам ви и да сте с изрязани нокти… И кой знае – може и вас да ви изберат за тамплиер на годината.
На едно място прочетох, че България е на второ място по брой тамплиери.
Във великолепните балове и още по-великолепните вечери са участвали какви ли не величави фигури от българското глобално човечество … Гледат сериозно, сякаш без тях Земята би спряла да се върти… барнати в белите си мантии. Имат и саби.
По-одиозно нящо ми е единствено хамериканското състезание за най-красиво тригодишно дете, гримирано като .. ми като.
Нямаше начи да не употребя дума като одиозен в този текст. Исках и априори, логодедалист, апосиопеза, оксиморон, автоморфизъм, констипация и екскремент, ама не им намерих място. Смятайте, че съм ги употребила. Особено последното…

Един човек отишъл при директора на Цирка, да кандидатства за работа.

• Разкажете си номера, господине! – казал директорът, извадил един заек от шапката си и го метнал в кошчето.
• Ами аз съм целият в бяло – бял костюм, бели обувки, бели чорапи и гащи и нося кофа с екскременти в лявата си ръка. Едно въже ме издига до купола, а там има вентилатор. Музиката свири туш, а аз хвърлям екскрементите по вентилатора…
• И какво му е интересното на Вашия номер? – заинтригувал се директорът и направил едно салто мортале.
• Ми аз съм си пак целият в бяло, а публиката е в … екскременти.