Будапеща е мислен и поддържан град. В парка до Монумента на героите, точно в края на аристократичния булевард с фантастични къщи “Андраши”, има езеро, част от което зимата се превръща в пързалка, но останалата си остава езеро с фонтан и патици. Както се вижда от първата снимка, кошчетата за боклук са през пет метра. В парка има стара минерална баня, която функционира на пълни обороти и хората често там започват или свършват деня си. Като я обикалях и снимах, неизменно ме стегна гърлото за нашата баня… за нашите бани в и около София. Как може толкова години да ходим върху това богатство и историческо наследство, оставено ни от хората преди нас, и така да го унищожим! Централната баня в София сега е музей. Скучен и обиден с празнотата си музей, в който се влиза в басейна, за да гледаш икони. По света онези, които си пазят богатствата и историята, правят изложбени зали и музеи в обществените си бани, но те са част от целия комплекс и минералната вода и процедури си остават същността, защото те са причината цялото нещо да съществува. Но не, у нас трябва да ходим на спа уикенд, защото в родния ни град София, място създадено, заради изворите, минералната вода тече само от чучурите до ЦУМ. Наливай си в бутилки и бъди щастлив, че и това е останало. Толкова! Банята в Овча купел е развалина, а Княжевската баня прилича на изоставен цех за мъчения. Хилядолетия водата е ползвана, сега вече не ни трябва, защото, както каза един път един зам.кмет “сега хората си имат бани вкъщи”… ! Толкова му стига на него умът за това какъв е смисълът на една минерална баня днес. СПА, процедури, терапии – айде, моля ви се, нема нужда! Ей дотук стигат управниците на града ни – до нужДника, дето вече не е външен.
Наред с този срам ме затисна и още един – за нашия изгорял цирк. Този в Будапеща много прилича по архитектура на онзи от моето детство. И най-важното – има го. Като масивна сграда, не просто шапито. Ние и от това сме се лишили – едно изкуство по-малко, аре стига глезотии!
Гледам и изкуството в градската среда на унгарската столица. Навсякъде е, вплетено в нея, модерно, смислено. Видях няколко такива скулптури, снимах ги и се опитах да се сетя за нещо такова в София. Освен фигурите около СГХГ и едно-две неща около НДК, нищо друго, освен царе с очи на батерии няма. Имаше един цирей в средата на Витошка, дето се имаше за модерно изкуство, ама добре, че го махнаха, защото никакво изкуство не беше – беше си просто цирей от плочки.
И така пак ми стана криво за София и безкултурието, с което се управлява. Без визия, на парче, без мисъл и знание, без разбиране, че градът е лицето на една цивилизация. А София е хубав град, има какво да покаже, макар и малка. Дух има в София, дух, който убиват сигурно, без жал.
Та това е Будапеща. И тя беше соц, и нея я тъпка комунистическата простотия, но ето я днес – европейски град с дух и култура. Защото хората й винаги са били такива. И ние не, че ги нямаме тия хора, но са толкова малко и така натирени, че все едно ги изпариха. Затова и сме с брандирана грозна коледна украса, с неподдържани старини, с недружелюбна туристическа градска среда и липса на всякаква идея защо изкуството е важно и за града. Иначе много е хубаво, обаче не е готово…

Мария Касимова-Моасе