Ето какво написах за Кирил Петков на 25 юни тази година, когато го мернах за първи път. Тогава беше само един служебен министър.

Поздравявам го за успеха. Това, което постигна, яе Сизифско изпитание. Впечатлен съм. От неговия успех зависи бъдещето ни.

***

Кирил Петков ми е безкрайно симпатичен от самото начало. Освен, че е образован и възпитан, което за политик е абсолютна рядкост, той има нещо друго, което го отличава от останалите членове на кабинета.

Усвоил е умението да работи с публиката. Да пипаш колективното съзнание на мнозинството чрез строго специфична комбинация от тон, позиция, подбор на думи, поза и език на тялото, за да спечелиш повече от половината от тези, които те гледат е най-висшият пилотаж в политката. Това е все едно да напипаш пулса на всички хора едновременно. За да го можеш се иска много висок интелект.

Готов съм да се обзаложа, че след краткия си престой като министър, Кирил Петков вече е разбрал, че между парите и властта, второто е неизмеримо по-комплексно, упоително, възнаграждаващо. Готов съм да се обзаложа, че това му амплоа ще му харесва повече от предишното и съм убеден, че ще го виждаме за напред.

Адмирации.