Спомням Змийчаси премиери – паника, стрес, страх, неспане, амбиции… Мъчителни ми бяха последните дни преди премиера, още по-мъчителни – часовете преди началото на спектакъла и най-мъчителни – минутите, в които чувам как публиката влиза. Как ще се справя? Ще бъда ли на нивото на колегите си? На режисьора? На автора? Ще ме хареса ли публиката? Какво ще напише критиката?
.
С времето започнах да разбирам, че… нашата професия е благословена – ако нещата се получат ние можем да докосваме умове и сърца; да държим в плен някого с дни; да носим утеха или наслада; да събуждаме емоции; да посочваме път… Ако пък не се получат – това не е кой знае каква беда – някой ще изпсува под носа си, че е пропилял вечерта си и…толкова.
.
Все повече премиерите за мен са празнично очакване, все повече шумът на влизащата публика ме изпълва с радостен трепет, все повече мисля как да изявя героя си, а не себе си.
.
Актьорът за мен е тяло, душа и глас под наем в най-красивият смисъл. Актьорът е онази еластична, меняща вида си обвивка, в която образът влиза, за да изживее своите единствени два часа на сцената. Само благодарение на актьора, ролята има своя шанс само тази вечер, само сега да докосва умове и сърца; да хване някого в плен или да донесе наслада…
.
От утре ще служа покорно на още една роля. Надявам се моят слабоумен Пип, който се има за божи пратеник да е случил на актьор, защото го заслужава!!!
.
На добър час на “Моби Дик”!!!
Премиерни дати: 15.12.; 16.12.; 17.12.2021
Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово

Гергана Змийчарова