Младостта, мисля си, навсякъде другаде заслужава симпатия и великодушие, но не и в народното събрание, което е естествен наследник на съвета на старейшините (на латински „сенат“ от senex – старец), а какво младежко да търсим в един съвет на старците!

„Младите“ е парола, която отваря всички врати, извинение, което прощава всички грехове. „Оставете ни нас – благо се усмихват старите чичковци с дебелите вратове и дебелите портфейли, – нашата е изпята. Гледайте младите, тяхно е бъдещето, те са господарите на утрешния ден!“. А младите вървят в бодър строй и скандират лозунгите, които преди това старателно са им написали чичковците с дебелите вратове.

Младежите са толкова идеални, защото олицетворяват едно бъдеще, което никога няма да настъпи. Преди дори мъничко да се приближи това бъдеще, младежите вече няма да са младежи, но ще има други младежи, на които да възлагаме химерите си и да се утешаваме, че ще довършат нещо, което ние не сме започнали както трябва. Затова не казвайте: „оставете ги, те са млади, сега се учат“, защото когато се научат, вече няма да са млади и няма да са ви интересни.