Много хора питаха „Какво налага изваждането на Агенцията по горите от МЗХ и какво ще стане с горските предприятия?“

На първо място, с решението на НС да се създаде Държавна агенция по горите към Министерски съвет се цели горската политика, и в частност ОПАЗВАНЕТО на българските гори и дивеч, да се издигне в един от приоритетите на правителството. Тази промяна се наложи, тъй като през последните 10 години, въпреки съпротивата на редица професионалисти, управлението на горите се политизира и превърна в дърварство, а на места и в корупционна схема за купуване на избори. Горската политика и контролът в горите се бореха за оцеляване в земеделието. Като примери за това се сочат:

1. За 10 години бюджетът на ИАГ като контролен орган е спаднал от 51 на 29 мил. лв., при запазване на функциите и щатните бройки, като от 2016 г. се режат всички капиталови разходи, заплатите са изключително ниски, а текучеството на кадри твърде високо. Не се осигуряват достатъчно средства за изпълнение на проекти на ИАГ с външно финансиране. Работата на агенцията в основна степен се дължи на отдадеността на служителите.
2. Нямаше подкрепа от МЗХГ за включване в Националния план за възстановяване и устойчивост, в резултат на което ИАГ се включи в плана чрез проект на МОСВ за 50 мил. лв.
3. През 2016 г. са спрени средствата от бюджета на ИАГ за научни изследвания, а ведомствената научна дейност е закрита, вкл. опитните станции по дъбовите гори, по бързорастящи дървесни видове и по дивеча.
4. ОПАЗВАНЕТО на горите е четири нива под основните приоритети в Националната програма за развитие “България 2030”, дори след сектори като рибарството.
5. Националният съвет по горите не е заседавал през последните няколко години, а Форум “Горски диалог” е ликвидиран от МЗХГ малко след създаването си през 2014 г.
6. Скандалите със заменките на гори и разпореждането с горски имоти се задълбочават.
7. Блокирана бе националната горска инвентаризация, въпреки осигуреното финансиране от Световната банка.
8. Блокирани са процесите по приемане на Стратегия за лова и опазването на дивеча и на регламент за възмездното ползване на екосистемните ползи от горите.
9. Пренебрегвани и отхвърляни са предложенията на ИАГ за финансиране на дейности в горите от Натура 2000 чрез ПРСР.
10. Специфичните политики по отношение на климатичните промени, биомасата, квалификацията и др. не са ресурсно обезпечени.
11. Значителни по обем средства, натрупани от дърводобива в държавните горски предприятия, се прехвърлят към други отрасли на земеделието.
12. Международното сътрудничество с традиционни партньори в горите като Швейцария, Германия, Австрия, Франция е сведено до минимум.

На второ място, остава спорен въпросът дали към новата Държавна агенция по горите да преминат и държавните горски предприятия, които съгласно коалиционното споразумение бе решено да останат на подчинение на министъра на земеделието – т.е. сектор „Гори“ да има два принципала – ДАГ и МЗ. За изваждане на цялата горска система от МЗ, т.е. не само на контролния орган ИАГ, но и на държавните стопански субекти – 6-те горски предприятия и лесоустройствената фирма Агролеспроект ЕООД, се обявиха обаче повечето горски и природозащитни организации, настояващи за спешен дебат. Аргументът им е, че контролните и стопанските функции в горите трябва наистина да са разделени, но не в различни ведомства, а да се структурират в общо ведомство с диференцирани функции и обща визия „ОПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГОРИ“ (напр. чрез нов УП на ДАГ). Като пример се дават българските държавни дружества като БЕХ към МЕ, Холдинг БДЖ към МТС, Холдинг ВиК към МРРБ и др., които са под управлението на министерство, отговарящо и за контрола и държавната политика в съответния сектор.

Според колегите от ИАГ (http://www.iag.bg/data/docs/analizDG.docx) моделите на управление на горите в повечето европейски държави са структурирани в едно компетентно ведомство, отговорно за политиката (устойчивост, биоразнообразие, климат и т.н.) и контролно-административните функции от една страна, и от друга страна като принципал на публични предприятия или дирекции, стопанисващи държавните гори. Изтъква се още, че принципът на разделяне на сектор „Гори“ в две отделни ведомства, с два принципала (както е залегнало в коалиционното споразумение), не е допускан до сега, защото би довел до размиване и сблъсък на отговорностите пo прилагането на държавната политика (природа vs. печалба, ОПАЗВАНЕ vs. дърводобив) в държавните гори (заемащи дял от 75%) и до редица административно-разпоредителни обърквания, свързани с процедурите по разпореждане с държавни горски територии, вещни права, промяна предназначение и т.н.

Предполагам дебатът предстои да се разгорещи в Народното събрание.