От близо 15 години следя активно политическите процеси и информационния поток, от почти 10 години ги предавам, отразявам и коментирам като журналист и анализатор, а в последната една година имах възможност и да участвам в тях като началник на кабинета на вицепремиера по управление на европейските средства. Но никога досега не съм виждал дадена институция да изрече в рамките на официален брифинг толкова много неистини само за около 10 минути, както тази сутрин го направи Прокуратурата на Република България.

За съжаление, почти всеки ред от това изявление се намира в границата между опит за манипулация и откровена лъжа. Уважаемите ръководители на държавното обвинение твърдят, че в рамките на преговорите относно Националния план за възстановяване и устойчивост (УСТОЙЧИВОСТ, а не РАЗВИТИЕ, както беше наречен от прокуратурата – моля ви научете най-после поне името на механизма) Европейската комисия никога не била изисквала от България реформи в сферата на правосъдието. Няма друга дума, с които да се нарече това, освен лъжа. Този въпрос стоеше като Дамоклев меч от ден първи, в който влязохме в сградата на Министерския съвет, стоял е и преди това. Той стои пред България от години, като в рамките на различни механизми и доклади е поставян многократно пред страната ни официално и неофициално, но през Плана за възстановяване и устойчивост вече имаше и формално основание и механизъм европейското финансиране да бъде обвързано с проблема с върховенството на правото. Буквално във фундамента на този нов механизъм стои задачата той да отговори на критики и препоръки, трупани към съответните държави през годините, но без директна възможност да се въздейства за тяхното изпълнение.

За тези 7 месеца има както стотици страници писмена кореспондеция, така и десетки срещи, буквално по няколко на месец, между службите на Европейската комисия, нашия екип и екипа на Министерството на правосъдието, в рамките на които въпросите за отчетността и контрола над фигурата на главния прокурор е поставян непрекъснато. Аз лично съм присъствал на поне 5 срещи, в които сме дискутирали с часове липсата на достатъчно амбиция по отношение на правосъдна реформа и необходимите мерки, които да бъдат включени в Плана, така че да получим одобрение за документа. Впрочем, от прокуратурата знаят това много добре, тъй като многократно бяха канени да участват в процесите, организирани бяха срещи, писани бяха писма. За съжаление, през цялото време институцията не пожела да съдейства и накратко настояваше, че съдебната ни система си е супер и не смятат, че има какво да се реформира там. Те така и не разбраха освен името, но и същината на този механизъм – изцяло нов общоевропейски механизъм, който се гради на инвестиционни проекти плюс реформи. Тук дори не коментираме дали това ни харесва, дали това е правилно. Просто така стоят нещата. Но тъй като, може би, това не беше обяснено на част от ВСС от предишните управляващи достатъчно добре, или пък те отново са отказвали да го приемат по други свои съображения, в течение на процеса бяхме едва ли не обвинени от определени представители на ВСС, че ние сме направили така, че в Националния план да се включват и реформи – нещо което е фундамент на този механизъм като цяло, във всички държави. Днес това пълно неразбиране какво представлява този механизъм беше демонстриран отново. Две години минаха – все достатъчно време да се прочетат основополагащите документи на механизма.

Беше изтъкнат и “аргументът”, че в предишните версии на Плана не била заложена реформа в сферата на правосъдието, което означавало, че ЕК не иска такава реформа, но служебното правителство по някакви свои причини го направило. Бих се гордял дори да е така, но просто не е. Вярно е, че нищо съществено в тази посока не беше заложено – и точно затова този документ беше една недовършена чернова, която предишните управляващи изобщо никога не са имали намерение да изпращат, тъй като също са имали десетки разговори със службите на ЕК и са били пределно наясно, че това (и други неща, разбира се) се изисква от нас като държава и в този си вид Националният план ще бъде върнат веднага.

Ние работихме с месеци върху този въпрос, от една страна заради отказа на засегнатите институции да сътрудничат в достатъчна степен, а от друга – заради необходимостта да заложим такива реформи, които в крайна сметка не изискват конституционни промени (друга една манипулация, лансирана днес от Прокуратурата), но същевременно да бъдат достатъчно амбициозни и смислени. Смятам, че в крайна сметка екипите на Янаки Стоилов и Иван Демерджиев успяха да предложат такъв баланс и на финалната права службите на ЕК бяха съгласни с нашия подход, като останаха да се изчистват по-скоро технически въпроси.

Вярно е, разбира се, че ЕК никога не се е съсредоточавала върху името на Иван Гешев – въпросът винаги е касаел като цяло фигурата на главния прокурор, а на конкретното лице, което оглавява институцията днес или утре.

Що се отнася до изумлението на прокуратурата от факта, че състоянието на правосъдието и върховенството на правото в страната имало общо с условията за бизнес и с икономиката изобщо… предпочитам да го оставя без коментар.