Токът не спира да се покачва като обезумял алпинист и докато бабите ни наред с бурканите в мазетата започнаха да трупат и свещи, взе да се прокрадва усещането, че съвсем ни взеха за идиоти. И докато спорят кой е виновен, да вземат да помислят и как ще оправят този батак, до който ни доведоха. Защото не е нужно да си микро или макро икономист, финансист, специалист по поток на парите, голямото добриутро, за да ти светне, че се носи едно специфично усещане покрай цялата тази бъркотия. Усещането за несправедливост. Или някой е стрален некадърник и не си е свършил работата, както трябва или някой адски нагло злоупотребява с полижението. Нещо ми се струва, че е второто. Въпрос на усет за несправедливост.
И докато хлябът е вече луксозна стока, а железният светилник осветява бегло мизерията, в която разни некадърници, борещи се за един бог знае какво, ни вкарват, утешавайки се, че сме достатъпно прости, за да си кажем, че тези цени на тока са напълно в реда на нещара, докато всичко това се случва, ние простите по ум, не сме толкова прости по усещане. А усещането е на несправедливост и на страшна некадърност.

Hristina Koemdzhieva

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva