Пътувам от София за Сливен. В автобуса сме 50 човека. Глъчката не спира – студенти, хора, току що кацнали на летището от някъде си, „софиянци“, пътуващи към родните места. Всички сме усмихнати и нетърпеливи да се приберем при любимите си хора. Трасето от София е претъпкано с коли и автобуси във всички посоки. След Чирпан, на десетина километра преди Стара Загора, в участък с непрекъсната маркировка, чувам викове, идващи от задната част на автобуса. Следват спирачки, шофьорът изнася автобуса плътно вдясно, отсреща свирят клаксони и между нас и насрещните коли успява в последния момент, като по чудо да се промуши една кола със старозагорска регистрация.
“Успехът” от маневрата на това камикадзе беше, че успя да застане пред автобуса и може би спести около 30 секунди път до града си. Ситуацията, която предизвика, застраши живота на около 60 човека, които щяхме да сме участници в челен удар и поне още толкова във верижна катастрофа. Спаси ни скоростта, която позволи на шофьорите да отреагират.
Разказвам всичко това, защото утре към домовете си ще тръгнат стотици хиляди хора и част от вас ще прочетете това. За мен, това е един от дните, когато благодаря на Бог, че беше милостив да стигна у дома.
Излишно е да давам съвети на хора – убийци на пътя.Те ще се засмеят вероятно.
Искам да кажа нещо на тези, които чакате утрешния ден, за да поемате към родния си дом.
Имах време да помисля в последните километри до родния си град. Както в живота не можем да преборим идиота и спасението е да го заобиколим, същото се оказва и на пътя. Ако ограничението ви е 50, карайте с 40. Ако си карате на магистралата със 130, утре карайте със 100. Убийците няма да ви пожалят! Дайте си шанс да успеете да ги разпознаете навреме и да ги заобиколите. Дайте шанс на Господ да събере всички ни около трапезата, когато трябва да посрещнем раждането на Неговото Чедо.
Светли празници!
Пазете вас и своите близки!

Валентина Василева