Един ден, денят преди Коледа, малката ми дъщеря ме попита “мамо, кое е най-важното, което трябва да сложим на трапезата за Бъдни вечер”, аз прокарах ръка върху косите й и я придърпах пред стария бъдник. “Ела, дъще, сега ще ти кажа кое е най-важното. Седни и слушай, но ми обещай, че един ден, когато отлетиш от бащиния дом и съградиш свой собствен, винаги на коледната ти трапеза, ще поставяш тези седем гозби”. Тя ме погледна с детските си сини очи и с цялата си детска сериозност седна смирено до мен.
“На Бъдни вечер, когато денят притихне и нощта започне да се спуска над града, ти разчисти масата, дъще, и я приготви да посрещне най-близките ти, най-обични хора. Право ме попита, мила, какво се слага на трапезата пред тези най-важни хора, с какво се гощават. За тях се подбира и се дава най-хубавото, щерко, най-драгото и най-благото на човека. Кога се наредят близките ти около масата и кога прекадиш с тамяна, ти почни да нареждаш. Да нареждаш и да наричаш.
“Вас, най-мили мен хора, аз първо ще гостя със СМИРЕНИЕТО. От Смирението има нужда човек в този изпълнен със злини свят. Когато човек носи мира със себе си, той го дава на целия свят.” Така наричай, дъще, и не ги оставяй да се мусят на яденето.” На второ място пред вас ще сложа УВАЖЕНИЕТО към ближния. Да се тачи ближния е основата. Туй означава да му позволиш да бъде човек и с доброто, и с лошото в него. А човек тачи ли ближния ще е готов и за третата гозба-ЛЮБОВТА. Не пестете черпака кога си слагате от Любовта. Няма друго кое да свързва човека с човек в този свят. Тя е и тази, която ни е събрала тази вечер. На четвърто пред вас слагам СКРОМНОСТТА. Скромността дава сила на човека да не се самозабрави и да не се реди редом с Господа. Позволява му да не се самозабрави. Да не забрави, че е просто човек Но не така лакомо, де, не така лакомо. Да остане място и за ТЪРПЕНИЕТО. А то, търпението, без търпение човек би ли изчакал и шестата гозба? То търпението винаги бива възнаграждавано. И ето я моята награда към вас – НАДЕЖДАТА. Нея човек стиска в дланта си до последно. Някак тя му е най-скъпа, най-драга. Ако не беше Надеждата, то нито Търпението, нито Любовта, Смирението, Скромността, нито Уважението щяха да имат смисъл за човека. Тя е този стълб, дето крепи човека, дето кара човека да вярва и да бъде. Но за да бъде човека човек, аз ще ви даря с най-големия дар. Този дар, дето ще ви очисти. Този дар, за който Господа Бога, рождественика, се роди и умря да ни даде нам. И запомнете. Този дар човек уж другиму дава, а всъщност дарява себе си. Този дар е ПРОШКАТА. Само прошката ще ви освободи и затова нея ви давам и не се скъпа да дам.”
Нареждай и наричай, дъще. Нареждай и наричай с прошка в сърцето и душата. И дано правилно ме разбра защо хората празнуват Коледа. В този ден се ражда онзи, който дава на хората най-важното и година след година, ние, хората, се събираме около празничната трапеза да го предадем нататъка.”

Христина Коемджиева

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva