Пепи беше добър приятел. Познавахме се от детството ми и като дойде 10 ноември, тъй като беше фармацевт, направи собствена аптека, от която всички в квартала купувахме. Помагаше и даваше съвети на всеки. Когато майка се обездвижи частично от инсулта, той сам се хвана и направи парапет на стълбището до първия етаж на нашия вход, заради нея. Когато баща ми почина от Ковид, аз говорех често с него в аптеката и той не приемаше, че това е възможно. Постоянно ми обясняваше, че това е било нещо друго. Когато се появиха ваксините и аз се ваксинирах, той каза, че не е трябвало, защото това не са достатъчно изпитани ваксини и още е твърде рано. Каза ми, че той няма да се ваксинира, защото най-вероятно го е изкарал, тъй като целият квартал минавал през аптеката и му “носели” всичко. Вчера разбрах, че си е отишъл от Ковид. Обвинявам се, че не успях да го убедя, но той, за разлика от мен, беше учил много в специалността си и смяташе, че Мангъров е прав. Днес можеше да бъде жив и щеше пак да помага на целия квартал…Пепи беше добър приятел. А аз се провалих.