Я, как бързо държавно финансираната пропаганда става “лична позиция на авторката”! Филмът и последващите реакции в България и Македония са класически пример на “разделяща пропаганда”, която разпалва междугрупови противоречия на основата на религиозни, национални, социални, професионални и др. различия. Целта е да се отслаби единството на противника до генериране на разкол.

Русия използва историята за пропаганда от ВОСР насам. В последните десетина години обаче успя да наложи тази своя практика на целия цивилизован свят. Слава Богу, този свят най-после проглежда за очевидна истина, че хибридната война е нов прочит на Студената война. И взима мерки. Русия не харесва това. И засилва пропагандата на мах. Не толкова за да ни промива мозъците. За да оцелее.

Диктаторските режими вече не оцеляват чрез война. Оцеляват чрез пропаганда. Даже бих казал: в съвременния свят се водят войни, ЗА ДА ИМА ПРОПАГАНДА, а няма пропаганда, защото се води война. Поне така прави Путин. Той от години се опитва да пренапише неудобната му история: първо на Втората световна война, сега – и на Ранното Средновековие.

Такава драстична подмяна на историята е невъзможна без послушни медии. Послушните медии са политически, а не журналистически продукт. Създадени са от ,„демократичните политици“, които се опитват да преодолеят различията в обществото, като възпитат у хората еднакви или поне сходни възгледи по основните обществени проблеми. За целта създават огромна пропагандна машина, която обаче е тъкмо по мярка на идващия диктатор. И той я използва успешно за не толкова демократични цели.

За 20 години подполковник Путин успя да изгради телецентрична държава, в която всички обществени институции – от църквата до армията – бяха подменени със съответната телевизионна картинка. Но той до голяма степен наследи послушните медии от предшествениците си.

Много сходна е и картината в България, особено в отношенията ни с Македония. Ние си делим историята, а полковник Митрофанова разбърква парчетата и доволно потрива ръце.

София и Скопие най-после трябва да разберат, че само с минало не се живее. Но пък онези, които забравят своето минало, са обречени да го преживеят отново. Тежкият „труд на скръбта” е целителен за хората и народите.

Докато паметта се превърне в история.