Помня уговорките преди да се нанеса в апартамента си. Който не е търсил мястото си в София с по котка под всяка ръка, само той не знае за какво чудо става въпрос. Хазайнът излезе пич. Аз, такава, отивам на първа среща с двете котки (викам си ще нападам направо с тежката артилерия, няма какво да го увъртам) и му викам “виж са, пич, това е положението – сама жена съм, с две котки, животът ме лашка здраво насам-натам, просто трябва да се смилиш”. Той пък не беше много по говоренето, мъжки тип такъв, и вика “само не ме занимавай, единственото, което искам е да нямаш проблеми със съседите”. Стиснахме си ръцете и пуснах котките в техния нов дом.

Да, ама тепърва ще печеля съседите. Това си е цяла бойна мисия. От тези на американците в Ирак, демек ще се играе мръсно. Грабвам котките и тръгвам да обикалям. Звъня на съседите до нас. Така и така ние сме новите ви съседи, яйца, сол, котешки гранули, захар – пълна програма по съседски предлагаме. То, момчето ме огледа отгоре до долу и вика:

• С бебета сме, така че купони тука не!

Викам си този като ме гледа така с тея котки дали съм най-големата купонджийка в квартала, а? Ама бях обещала на хазайна по-културно да го давам, затова казах само: Ми то, аз не употребявам алкохол (още тука треаше да му светне, че по-лошо от тва да имаш съсед, дето прай купони и употребява алкохол е единствено съсед, дето не употребява алкохол). Достоевски го е казал, не аз.

Както и да е…

Между моите междусъседски обиколки попаднах на двойка възрастни – пенсионери. Тук няма какво да обеснявам, всички знаем, че едно от най-тъжните неща на този свят е българския пенсионер. И реших да си ги осиновя. Което ще рече да им обръщам по-особено внимание. Подаръчета по празниците, помощ с покупките, скандали с администрациите вместо тях и въобще грижа.

Грижата е голяма работа, да знаете. Уж даваш на другия, пък всъщност даваш на себе си. Защото от всички чувства на земята освен това, дето те кара да търпиш роднините си, на второ място по хубост е да правиш добро, да се грижиш.

Надявам се тази сутрин, когато възрастната жена(осиновената), ми позвъни на вратата, за да ми връчи тези мекици с думите:”яж, бабе, че виж каква си клечава, никой ерген няма да те вземе”, е почувствала точно това хубаво чувство:

Да дариш радост.

*ъпдейт на поста:вече мекицата е само една, а остатъците от другата са затворени с котката в килера след здрав пердах.

Линк към профила на автора:

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva