Една от думите, с които пропагандата ме хранеше обилно като дете, беше “мир”. Спомням си, че ние непрекъснато се борехме за мир, пеехме за мир, рисувахме за мир, спортувахме за мир, марширувахме за мир, учихме как се разглобява Калашников за мир, дори стреляхме с Макаров за мир.

Спомням си как като дете си задавах логичния въпрос „защо непрекъснато говорим за мир, при условие, че войната е свършила толкова отдавна?“. Разбира се, отговорих си години по-късно, някъде по времето когато родната национална телевизия спря да прекъсва своя собствен сигнал, за да ни облъчва с руска телевизия всеки петък вечер. Стана ми ясно, че години наред сме били безмълвно тъпи участници в една студена война, чиято цел е била изнудване.

Ужасявам се от това, което се случва в момента. Не ми харесва, че за втори път в живота си се чувствам жертва на пропагандна война, на дрънкане на оръжия, всяване на страх и на онова гнусно, познато съветско изнудване, от което ми се повдига.

Мир е прекрасна дума, която искам моята малка дъщеря да не научава. Защото мир има само когато не се налага да говорим за него.