В конфликта учител – дете виновни са почти винаги родителите.

От една страна децата нямат вина за това, в което са се превърнали, дори това да е едно разглезено, незачитащо никого и нищо същество. Отговорни за децата на първо място са техните родители, на второ държавата и на трето ние като общество.

От друга страна учителят е възрастен човек. Той би следвало да се владее и има подход към децата. Той е преди всичко педагог. Но не и магьосник. Когато живееш в държава като България, където живота е меко казано труден, няма как това да не се отрази на физиката, психиката, емоционалността ти. Нашата действителност създава нас е казал Маркс. От друга страна, когато работиш с деца, които нямат способностите на възрастен за социална комуникация, възможността да изпушиш нараства драстично. А когато част или по-голяма част от тези деца са от вече споменатия вид на разглезени, незачитащи никого и нищо същества, тогава изпушването ти е в кърпа вързано.

Създаде се една много лоша тенденция, в която при конфликта между учител и деца го отнася всеки друг освен главния виновник родителя. Не казвам, че насилието на деца от страна на учители е оправдано. Казвам, че то е следствие от проблема. И макар нашето общество да е свикнало да лекува симптома, но не и това, което го поражда, все пак това не ни оправдава да се запитаме защо се получава така?

П олучава се така, защото не учим децата си да зачитат авторитети. Зачитането на авторитет не означава, че авторитетът винаги е прав. Означава, че съществува едно неизказано споразумение, в което авторитета трябва да бъде зачитан, заради самото положение, в което се намира. А когато има разногласие, то да се решава, без да се нарушава авторитета.

Представете си, че работното ви място е една класна стая. Учителят е шефа ви, а от това, което покажете като знания, зависи заплатата ви. Ще си позволите ли да бъдете груби, арогантни, безочливи с шефа си? Ще си позволите ли да не изпълнявате “задълженията” си? Ще обидите ли шефа си в лицето ( зад гърба може)?

Ще кажете, ама това са деца. Те не разбират. Да, това са деца и те не разбират. Но ние като техни родители сме длъжни да ги накараме да разберат. Ние като техни родители сме длъжни да изградим едни психически здрави и уважаващи другия, дори когато не е прав, хора. Ние сме тези, които трябва да ги научим, че в живота има авторитети като учителите, възрастните хора, националните герои, хората на изкуството, които съхраняват нашата култура, които децата ни трябва да уважават. Маркс е казал още, че и ние създаваме своята действителност.

Е, питам аз, как точно учим на уважение децата си, когато вдигнем нечуван скандал пред очите му на даскалката? Какъв урок му даваме? Бъди безочлив и ако някой се опита да те спре го смажи в земята.

И с подобни уроци изграждаме едно общество от безочливи деца, чиито учителки стават психически лабилни. Този подход само задълбочава проблема. А проблемът може да се реши само по един начин – като научим децата си на правилно държане. Тогава ще решим и проблема с учителите в неговата масовост.

А ние искаме да решим проблема, нали? Повече отколкото да си го изкараме на даскалката.

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva