Все повече губя смисъл да водя разговори и спорове във фейсбук, но по повод някакви течащи арт възмути не мога да се сдържа да не споделя следното: едно голямо изкуство няма как да пострада от нечии интерпретации, независимо какви са те, харесват ли ни, бъркат ли ни в морала или просто ни дразнят. В изкуството по принцип големите промени се случват с шок и обществено неприемане и то точно в това е смисълът – да се обърне обичайната гледна точка и да се провокира емоция, а от нея – дай боже! – мисъл. Примерите за това са много и те не са само в т.нар. модерно изкуство, ами в цялата история на изкуството. Интерпретациите, които не целят да са изкуство сами по себе си, а са по-скоро обществени призиви или публични поставяния на теза и проблем (т.нар. акции например), съвсем пък няма как да бъдат съдени за някаква “подигравка”, “развала” или “отнемане на стойност” от първообраза. По-продуктивно е да се приемат спокойно и най-вече с поглед отвъд конкретиката, защото те затова са създадени. Затова и нека го кажа така: Майстора е голям творец и това дали трансжени или деца от детска градина ще наподобяват персонажите от картините му, абсолютно никак не може да навреди на изкуството му. Бих казала дори напротив – само големите и силните в работата си биват интерпретирани, защото в работата им има стойност, която да понесе интерпретацията.
Помислете си само колко и как е интерпретирана Мона Лиза и си дайте сметка, че това по никакъв начин не е навредило нито на Леонардо, нито на самата картина. Напротив – сигурно няма нормален човек на земята, който да не знае за нея. Помислете и за другите интерпретации – колко пъти е интерпретирана гръцката античност, колко пъти е интерпретиран един Веласкес (например от Пикасо), как импресионистите интерпретират рококо и барок, че дори Наполеон III създава “Салон на отхвърлените”, където се представят импресионистични картини, приемани по онова време от широката публика за пълна гавра с академичното рисуване. И на този салон, между другото, зрителите идват предимно, за да се подиграват на художниците, които днес вече сме приели за класици като Моне и Сезан. За сюрреализма и всичко около и нататък пък да не говорим.
Добре е и да правим разлика между “харесва ми” и “не става”. Всичко може да не ти харесва и това никой не може да оспори. Но това, че нещо не харесва на мен, на теб или на някой трети, не означава априори, че то няма стойност, че не става. Още повече, че изкуството не е само емоция, но и история на емоцията, мисълта, нравствеността и свободата на духа. Затова и за да разбереш защо един Ротко струва милиони, трябва и да знаеш повече за изкуството на двайсети век по принцип. Хората, когато става дума за изкуство, някак смятат, че не е нужно да учат за него, за да го възприемат по-пълноценно. Не, че е невъзможно да усещаш изкуството и без да си учил за него, разбира се. Просто в този случай пропускаш много допълнителни смисли, защото не си запознат с кода. Това е все едно да преведеш идиом буквално – “валят котки и кучета” вместо “вали като из ведро” например.
С този пост не желая да влизам в никакви спорове и няма да отговарям на никакви коментари. Използвам фалшивата свобода на фейсбук, за да изкажа мнението си публично ( на своята стена), без да задължавам никого да го приема. Нито има възможност за разговор, нито има смисъл, след като няма възможност.
Хубава неделя!
И спокойно – Майстора си е Майстора и точно защото е голям, изкуството му търпи всякакви интерпретации, без да променя стойността и качествата си ни на йота.