В мобилизацията и съпротивата на украинското население виждаме разликата, която съществува между това да нападнеш диктатура и демокрация. Едно е да си пожизнен автократ, друго – президент, който е избран свободно и демократично. Във второто хората се чувстват съпричастни, защото държавата не е лично владение, а e на всички.

Володимир Зеленски не е Милошевич, Хюсеин или Кадафи. Съответно Зеленски представяла не просто икономическа клиентелистка верига или мрежа от служби и въоръжени сили, а народ, който е готов да защитава страната си. За последното украинците нямат нужда от заповед. Тяхната съпротива не започва и не свършва с въоръжените сили. Те знаят, че държавата им е функция на тях като народ, а не е обратното като в диктаторските страни.

Затова украинската пивоварна „Pravda” в Лвов спира производството на бира и започва да произвежда „Молотов”. Ако досега украинците пиеха “Pravda”, сега ще почерпят натрапника с коктейл от правда. Такова е менюто в демокрациите: когато има несправедливост, се бие народът, а не просто властимащият режим.

И ако украинците могат без бира, да видим дали руснаците могат без порно.

Мартин Табаков