Възрастен мъж почина, докато се буташе за промоция на олио.

Разбира се, че намирам за идиотско да се буташ с тълпата, за да намажеш някаква промоция. И то не само защото съм по-скоро социопат, отколкото не.

Но животът рядко е черно-бял и понякога хората се държат като идиоти, без въобще да са. Например, когато си оставен да умреш от глад от собствената си държава и нямаш избор, освен да паразуваш само на промоции. Когато пенсионерите в някои развити страни си преглеждат банковите сметки, за да си изберат дестинацията за следващата почивка за лятото в чужбина, а нашите, български пенсионери си броят стотинките в кесийката, за да си купят хляб.

Да живееш в България не е лесно. Много вече се отказаха. Да живееш в България е равнозначно на това да изглеждаш като идиот за страничния наблюдател, на безумец, на човек, който няма връзка с реалността, защото ако имаше, отдавна да я е напуснал. Тази нашата, българската реалност.

И когато живееш в страна, която не и дреме за теб, а животът ти представлява чист пример на нейната абдикация от грижата за хората, не е никак смешно, жалко и ненормално хора да мрат озверели за олио на промоция.

Странно и жалко би било за тези, които не знаят какво е да живееш в мизерия и които са тези, които нямат връзка с българската реалност, в която масата от хора живеят в мизерия.

Да, живеем в страна, в която водим битки. Ежедневни. За бутилката олио и хляба. И мрем. Мрем в тези битки. И трябва да си кръгъл идиот, за да намираш това за идиотско.