Войната рано или късно ще свърши и ще дойде ред на дипломацията. България не бива да се хвърля с ястребите на първа линия. Нямаме интерес от това, независимо от обстоятелството, че Руската федерация е виновна. На територията на Европа, ракетен обстрел по цивилни цели и нахлуване с танкове в суверенна държава е недопустимо, но реалните възможности пред нас са или глобален конфликт, или приемане на руската гледна точка. На никой не му харесва, но изборът е такъв.

В контекста на това, санкциите не са решение, защото водят до икономическа война, чиито последствия могат да бъдат опустошителни. Виждате реакцията на обществото на спекулата, че олиото ще поскъпне. Залогът санкциите да ударят Путин и той да сдаде властта, следствие на вътрешнополитическо напрежение, е дълбоко непознаване на политическата динамика в Русия. Единственият изход е Западът да седне на масата на преговорите с ясната идея, че Украйна не може да стане член на НАТО. Или да отидем на Трета световна война.

Що се отнася до България, вътрешнополитическите течения говорят, че обществото продължава да търси реализация на “Промяната”. Правителството все още не е показало резултати, а сигналите, които получаваме, не са добри: част от старите практики се завръщат, лицата се смениха.

В контекста на това Стефан Янев е тръгнал да прави собствен политически проект – очевидно и за невъоръженото око. Индикациите, които получвам, са, че същият иска да се разграничи от човека, който го създаде политически. Това би била груба грешка в преценката на силите, с които Янев си мисли, че разполага и лично мен би ме накарло да преосмисля принципната си подкрепа. Промяна в българската политка без Радев е ялова, а като се еманципират създадените от него личности и резултатите стават и те “видими”.