Разбирам, че К. Петков поискал да се води дебат за това какво било да си българин. Напълно подкрепям идеята на мин.-председателя и веднага му давам няколко опорни точки, за да се подготви за дебата:

1. Българинът знае родния си език и е наясно, че в него няма думи като алангро и куролация. Може би съществуват в канадския, но не и в българския.
2. Българинът не слага чужди знамена в Министерския съвет. Украинско знаме се слага само в украинския министерски съвет.
3. Българинът знае, че на 3 март 1878 г. не са се водили битки. И да е било студено на Шипка по това време е без значение, защото на този ден е подписан мирният договор, с който България се освобождава от турско робство – в Сан Стефано, на брега на Босфора.
4. Българинът не взима пари от чужди фондации, издържани от чужди държави. Това се нарича продажност.
5. Българинът не ходи в чужди посолства да обслужва чужди интереси. Това се нарича предателство.
6. Българинът обича България и не се кълне във вярност на чужди държави, като взима чуждо гражданство. Защото българинът друга Родина освен България няма.
7. Българинът поставя българските национални интереси над всичко. Ако това не се харесва на неговите приятели и съюзници, той си намира други приятели и съюзници – които да се съобразяват с него.

Та така. Чакам дебата с интерес.