Аз съм същата учителка по Български език и литература, която преди няколко дни публикува в групата пост за украинските бежанци и за българските пенсионери, които са бежанци в собствената си страна.Някои ме подкрепиха, други не. Но това не е важно.Уважавам всяко мнение и се опитвам да разбера мотивите му. Искам друго да споделя. Тази вечер чрез този пост с мен се свърза една украинка,която е във Варна със снаха си и с двете им деца. Поискаха уроци по български език,защото възрастните искат да работят. Не искат милостиня. Задуших се от болка.Сега почувствах какво е безизходица и в същото време чувство за човешко достойнство. Медийната представа за войната е друга, неистинска, поръчана в двете посоки. Аз обичам Русия, убедена съм,че тази война с Украйна е замислена отвън ,от западните “миротворци”, планирана отдавна и сега осъществена, но ми е мъчно за тези хора, на които други отрязаха корена. Трябва да сме хора, а не да сме бежанци от самите себе си.
Независимо от позициите си спрямо върховете на властта, водещи войната, трябва да подадем ръка на всички, които са в беда и имат нужда от вяра и надежда.
Ще уча на български език четирима украинци. Много съм развълнувана
и ги очаквам.
А.Г.