Криви лица плюят отрова в количества несъвместими с живота. С глупостта си заразяват девствени умове, а затова прошка небива да има. Жалки и смешни са всички те, но имат привилегията да не знаят. Щастливи са безсрамниците – Бог така е решил. Оказва се, че и човечеството може да отмине, казваше баща ми.

Мрак, невежество и маршируваща глупост. Найовщина шета в хола, а прахосмукачката не работи. Някои хора просто трябва да носят маски. За да мълчат. Някои хора просто трябва да живеят в тишина. В името на общото благо. Уви! Идиотът обича да говори.

Четох тези дни, че скоро щели да въвеждат по летищата полово неутрални скенери. Оказва се, че живеем във време в което смисълът е демоде.

“В една от нощите, когато рисуваше някаква нова азбука по гърба й, видя няколко бели косъма в косата й, които му създадоха напрежението, че и тя като човечеството може да отмине.”

Дано. Дано и ние отминем. Защото струва ми се, че в името на общото благо, всички ние трябва да умрем.