Христина Коемджиева:И нашите старци са бежанци в България.
Гледам БНТ пуснали ново предаване. Казва се “Другата война”. От екрана грохнали старци биват обгрижвани медицински. Знаете, износените дрехи, тъжният и потънал в отчаяние поглед на българския пенсионер и треперливият глас, който смутено благодари, че някой му е обърнал внимание.
“Ние отдавна сме във война. Това е една война с живота за нашето оцеляване. Нямаме си медицински работник. Защо така ни забравиха? Оставени сме тук да воюваме сами с живота” процежда старчето от екрана, докато с едната си ръка държи повдигнат вълнения си елек нагоре чак до брадичката си, за да му преслушат гърдите. Някакъв медицински екип за целите на предаването е акостирал в забутано българско село.
Не знам какво е да си сам и да няма към кого да се обърнеш за помощ. Да си във физическа и финансова невъзможност да отидеш на лекар. Но най-вече в административна. В социална, защото нашето общество носи не по-малка вина за старците ни, изоставени да мрат като кучета по селата, от вината, която носи държавата ни. Не знам какво е последните спомени от живота ти да бъдат болката, самотата и обречеността да си отидеш като изгнанник. Колко тъжен завършек на един живот би било това.
Другата война. Онази, за чиито жертви оставаме глухи не само днес, а от доста време назад. За която нямаме хуманност и глас да проглушим света. Която подминаваме с всеки един наш избор да не забелязваме. Със страшното, гнусно, долно лицемерие едни чужди да считаме жертви, а други – свои – не.
Колко певци пяха за тях? Колко знамена окачихме на профилните си? Колко пъти препсувахме държавата си за нашите баби и дядовци? Колко дрехи свалихме от плещите си да дарим на тези тихо воюващи по забравените от Бога и нас села в ъгъла на шибаната ни цивилизация? Колко DMS за жертвите на българската действителност пуснахме? Колко коли подпалихме и се втурнахме да евакуираме нашите ветерани от битката наречена Живот в България?
Тъжно е да си бежанец в собствената си страна. За теб състрадание няма. Няма отворени врати. Има само затворени сърца. И голяма, тегнеща и проглушаваща ума тишина.
Следва друга реклама по БНТ. БНТ,БНР и Народния театър организират голям концерт, средствата, от който ще отидат за бежанците.
А нашите? Дали ще доживеят камбата да забие и за тях?
При толкова много човечност наоколо. Съмнявам се.
Post Comment