За мен като родител едно от най-важните неща винаги е било е да науча децата си как да разпознават злото. Не само лошите хора, но и нездравите намерения, грешните решения и въобще, неправилната посока. Защото, в крайна сметка, изкуството на живота е точно това – да се избира правилното всеки ден, всяка минута.

Не знам защо съм така обсебена от тази тема, но откак се помня тя е все на предните редове. Преди мислех, че се дължи на злощастното ми детство, пълно с повече страх и омраза, отколкото с любов, обаче после поживях и разбрах, че то, злото, се простира далеч отвъд моите скромни и ограничени преживявания.

Веднъж видяла по принуда тъмната страна на хората (включително у себе си), така и не успях да я отвидя. Вървях си по пътя, минах през детство, тийнейджърство, младост и прочее, и навсякъде около себе си се сблъсквах с човешка грозота. Естествено, че познах и много добро – него до ден-днешен си го пазя и колекционирам – обаче лошото беше повече. Такъв ми бил късметът.

Малко преди да навърша Христовата възраст стигнах до там, че да изпитвам страх и даже нещо като отвращение от хората. Затова не обичам масови прояви и публични изяви – не от свян, а от липса на доверие. Аз нямам доверие в колективния ум и нямам представа как да си го върна. Също така не знам дали искам, понеже последните 5-6-7 години на относително социално отшелничество са всъщност най-щастливите ми.

Драпайки напред към мъчителното си израстване, видях мъже, които унижават, насилват и рушат. Видях жени, които са подли, нарцисистични и коварни. Работих с хора двулични и алчни. Изслушах безброй изповеди на другари и другарки, които винаги и завинаги ще пазя за себе си, но които вътрешно ме караха да треперя от гнус. Не съм искала така да стане, но когато чух и разбрах на какво са способни хората и то към най-близките си, престанах да ги харесвам.

Аз, много ясно, също съм “хората” и също имам прегрешения, но никога не съм била истински лоша. Никога не съм изневерявала на никого (и най-малко на мъжа си с най-добрия му приятел например), не съм поддържала паралелни бракове и връзки, нямам в биографията си срамни моменти на пиянство и предателство, нито имам непризнати грехове. Не съм лежала на чужд гръб, не съм взимала чуждо има̀не и не съм продавала душата си за пари. В живота ми няма тайни.

Това обаче няма значение. Исках да кажа, че би било хубаво децата ми да умеят да разграничават доброто от злото, както и да знаят те самите те от коя страна стоят. Понеже те, страните, не са фиксирани завинаги и във всеки момент могат да се сменят. Затова ги уча на някакви такива лично мои субективни наблюдения и истини:

💫 Откъдето минат, тъмните хора сеят разкол и деление, докато добрите събират. Край едните има компании, смях, трапези и празненства, а покрай другите все нещо се разпада или недостига.

💫За да наложат принципите, вярата или навиците си, злите хора забраняват. Добродетелите на недобродетелните не могат да виреят без забрани и за тях все някой трябва да бъде изключен, изолиран, затворен и заглушен. Добрите живеят според доброто си и то се самоналага, докато лошите защитават позиции, настоявайки противоположното да изчезне и да умре. Старата учителка на сина ми по пиано например искаше хората, които са против маските, да бъдат обесени от Харбър Бридж, а разни други познати настояваха антиваХърите (или руснаците) да бъдат пращани в затвора. Чудесни примери за зло.

💫 Животът на падналите ангели се развива в низходяща спирала. Времето отнема от лошите хора, така че те имат все по-малко влияние, близки и преживявания край себе си, докато при добрите е обратното – тяхната спирала се разгръща настрани и нагоре като корона на дърво и с годините те привличат към себе си все повече изобилие, приятели, спомени.

💫 Злонамерените ползват грозен речник с агресивни, обидни и унизителни думи, с които да критикуват, раняват и клеветят. Навремето, когато и аз бях грозна вътрешно, правех същото – използвах словото си като оръжие – та затова съм наясно как изглежда това. Няма нищо по-лошо от грамотен лош, понеже той върти меча най-добре и нанася най-дълбоки рани. Сега вече знам, че с образованието и прогреса вървят големи отговорности и колкото повече качествен живот трупа някой, толкова повече дисциплина му трябва.