Тези дни си мисля за Димитри Иванов. Един от много малкото хора в България, който може да бъде наречен интелектуалец. С огромна обща култура, неспиращ да чете, мислещ, /само/ироничен. Ежеседмичните му текстове му във вестник “Сега” са пример за неостаряваща есеистика. Такива текстове вече няма да видите. Особено пък в “Сега”. Някогашният умен и критичен към официозите, каквито и да са те, вестник днес прилича на безмозъчно евроатлантическо пропагандистко сайтче. Стои в позорната редица на послушните медии, като онези на “Америка за България”, на Прокопиев и на други олигарси. Подобни издания нямат нужда от бляскави пера, като това на Джимо. Те имат едно страстно желание – да изпълняват указанията на актуалните господари. Като погледнете “Капитал”, “Дневник”, “Медиапул”, “Клуб Зет”, “Сега”, няма да откриете нито един умен и критичен автор. За сметка на това ще видите много изпълнители на заповеди. Ще забележите хора, които искат да играят ролята на “полицаи на мисълта”, които жадуват да получат значката “евроатлантически доносник на годината”. Само че дори и спусканите заповеди не могат да изпълнят достатъчно талантливо. И това е логично. Няма талант там, където има лакейство и подтичване след официозните говорители. Но пък винаги можем да си препрочитаме текстовете на Димитри Иванов. Струва си да правим точно това, вместо да си губим времето с бездарната логорея на днешните пишещи бройлери.