Днешният празник на труда е важен повод за размисъл. Малцина вече са запознати с историята на борбата за трудови права. Нека разкажа малко история за онези, за които това са “някви комунистически глупости”.

Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото обаче, забележете, се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

В днешно време от “кол” в “кол” е трудно да се разбере автентичността на тая борба. Възприятията ни за история са силно изкривени от ампутирания дух на неолибералната доктрина. Моделът яж, спи, работи и повтори и дълбоко загнезденият консумативен и хедонистичен модел не разглежда труда като осъзнато благо и средство за възвисяване на духа. Той е просто инструмент за задоволяване на определени потребности. На консуматорите пожелавам просто честита неделя. На истинските българи с рефлексия за историчност и непокътнат от идеологеми дух пожелавам честит празник и да живей трудът! 🙂