Начинът, по който пишеш и говориш, е много важен, защото това е начинът, по който мислиш. Мисълта, заедно с волята и характера – това е личността ти.

За мен има три основни параметъра в говоренето/писането на един човек:

• Красотата: умението да се изразяваш красиво, гладко, образно, метафорично; да жонглираш и рисуваш чрез думи, да даваш живот на словото си/писмото си. Ако словото ти е ястие, то красотата му е неговата подправка: може и без нея, но с нея става много по-приятно и вкусно.
• Структурата, организацията, смисъла и практическата стойност: умението да казваш смислени неща с пракитическа стойност.
• Терминологията: богатият речников и лексикален запас. Да се разграничава от “красотата на словото”, която е много повече от това да знаеш много думи.

Такава е моята йерархия от най-добри оратори/писатели към най-ужасни:

1. Този, който хем се изразява красиво и поетично, хем е с богат речников запас, хем винаги в думите му има много смисъл и стойност. За пример веднага се сещам за Джордън Питърсън.
2. Този, който говори много смислено, практично и подредено, има богата лексика, но може би има малко какво да се желае като красота, образност и поетичност на изказа. Първият човек, който ми идва наум в тази категория е Григор Сарийски.
3. Този, който казва смислени и практични неща, но няма нито богат речников запас и стил, нито красота на изказа. Говори по-простовато и хашлашки, но за сметка на това прецизно. За пример бих дал Васил Божков.
4. Този, който има красив, увлекателен и поетичен изказ, богат речников запас, но предимно го използва за да разтяга локуми и да ти разказва “приказки”, а не стойностни и практични неща. Някои може да ми се разсърдят, но за мен Иво Христов най-много се доближава до това описание.
5. Този, който не притежава нито едно от трите качества: нито красота на словото, нито смисъл, нито богат речников запас. За пример – всеки произволен хашлак от улицата.

6. Това е абсолютното ДЪНО на моята йерархия, хората, които не искам да слушам и чета за нищо на света (освен за да им се подигравам). Това са хората, които имат богат речников запас, но нямат нито красота на изказа, нито някакъв смисъл и стойност.

Защо ги слагам на последно място, дори пред тези, които нямат абсолютно никакви качества – при положение, че тези поне имат богат речников запас? Защото тия са ходещи и дишащи КЛИШЕТА, неспособни на никаква самостоятелна мисъл. Този, който не притежава никаква мисъл, никакъв “софтуер” в главата, има някакъв шанс, макар и малък, да помъдрее, да се развие.

Хората от 5-тата категория са като като празен хард=диск (често неголям и с малък процесор), докато хората от 6-тата категория са по-зле, защото са като хард-диск, който е пълен догоре с вируси и е неспособен на каквато и да е самостоятелна и независима от вирусите си мисловна дейност. “Вирусите” на тия хора са клишетата и идеологията, с която са си напълнили главата. Единственият шанс тия хора да се оправят е някаква тотална деинсталация на оперативната им система в мозъците и инсталиране на чисто нова, без вируси.

Тихомир Чергов