Човек е склонен да експериментира, но винаги, винаги се връща към себе си. Към човешкото, към същността, към закодираното от векове в кръвта.

Въпрос на време бе екстравагантният експеримент на евроатлантизма да достигне своя пик, а после рязко да започне да спада.

От една страната хората разбраха, че тези измислени, изчанчени, изродени ценности, които носи запада, не са това, което отговаря на вродените му инстинкти и желания. Хората осъзнаха, че това малко евроатлантическо своеволие е просто една прищявка, една разходка извън дома и затова започнаха да се прибират вкъщи.

Вкъщи, там, където принадлежат, където е корена им, където кръвта им кипи в ритъм с кръвта на народа им, където изкуството носи смисъл, мъжът е мъж, а жената-жена. Където да имаш ценности е красиво. Хората се погнусиха от новите измислени ценности, защото видяха, че те нищо не им носят. Не само това, а и ги ощететяват. Отнеха им индентичността, ограбиха индивидуалността им и ги затириха ничии насред големия свят.

От друга страна няма нищо по-мощно, което да засили и затвърди едно убеждение, освен горчивият опит. Евроатлантиците си поставиха капан и сами паднаха в него. Зорлем да изкоренят националната принадлежност на хората, сексуалността такава, каквато отговаря на биологичния ни вид, полът такъв, какъвто ни е даден свише, сега те ще се върнат към тях още по-убедени в тяхната стойност, още по-категорични към принадлежността си.

Ако не бяха насилвали глобализацията толкова грозно и припряно, може би, след много време, постепенно глобалозацията щеше да е факт. Но с тяхната безочливост и извратеност те погнусиха нормалният човек от глобализма.

Нормалният човек.

Нормалният човек днес е националист и все повече ще бъде. И това се вижда в пълното и категорично възраждане на националните партии. И има само един виновник националните партии да овенчаят държавите и това е глобализма.

Просто друго спасение нормалният човек няма.

Нормалният човек няма.