По повод изгорената кола с украинска регистрация във Варна. И по повод кирката, забита в друга украинска кола в Бургас…
Ако утре ми се наложи да бягам от страната си, заради война, мятам деца, мъж и кучета в колата, малко документи, дрехи и храна и тръгваме. Нямам спестявания. Имам само да връщам. Оставям работата си на половина и може би нямам дори преведена заплата в картата… Но аз тръгвам в името на живота.
Там някъде в друга държава се появавам като бежанец с относителни умения, семейство и… автомобил. Автомобил, който може да бъде определен като “неподходящ” за образа на бежанеца, защото не е на 20 години и не е лада. И понеже е неподходящ, един ден някой мил, добър, разбиращ, съчувстващ местен човек му забива кирка в двигателя или го подпалва. Така оставам с всичко изброено и без единствената си движима собственост. Нищо, че продължавам да не изглеждам като отшелник, прекосил Алпите, аз току що съм загубила наистина всичко от собственостите си.
Бягам от война. А в страната на спасението ми ми обявяват лична вендета, защото не пристигам влачейки се, боса, с дрипа на гърба и полумъртви деца… Злоба? Завист? Злост? Z? …
Доста митове за общия български дух ми се разбиха напоследък. Има го, но много по-често е zъл. Ходи с кирка под мишница и газ и кибрит в джоба. Не да гради и стопля, а да унищожава и гори.
Дано не ни се налага да бягаме, но ако се случи, дай Боже да не е при хора с такива дупки вместо души!