За буквите.
Създаването на глаголицата и кирилицата от Солунските братя и техните ученици има огромно значение за развитието на Българската култура. Те помагат българският език да бъде легитимиран като “Свещен”, заедно с другите три езици, на които свещените писания се създават – еврейски, латински, гръцки.
За съжаление, много малко се говори и учи, за съществуването на ранната форма на кирилицата – старите български рунски знаци “кънигъı”. Наличието на старобългарски руни е потвърдено от археологически разкопки отдавна, но поради “про-руската” насоченост и “деликатност” на българската наука, за това се говори много малко, а в българските учебници липсва съвсем.
Писмени доказателства за съществуването на “кънигъı” има още в “За буквите” на Черноризец Храбър – където почти иронично той пише – ” но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки”.
През 1905 г., знаменитият българо-чешки археолог Карел Шкорпил, откривател на Плиска пръв публикува “къни”, които той намира при разкопките. По идеологически причини (той умира през 1939 г., и на негово име е кръстено село Шкорпиловци), работата му е покрита, а трудовете му – неглижирани.
През 1980 Людмила Дончева – Петкова публикува първият систематичен каталог на старите български знаци, с места и локации на находките.
През 1982, големият български дизайнер, и създател на модерната “българска” форма на кирилицата, проф. Васил Йончев, анализира също графичните свойства на тези “неидентифицирани символи”, казвайки “тези знаци, всъщност, имат стриктно организирана и развита геометрична система”.
След 89-а год., освободена от догматичната трактовка на “старобългарската писменост”, Петър Добрев и Боно Шкодров, започват анализи на “къни”. Всичките тези знаци не само са съществували много преди 681, но имат връзка с езика и находките свързани с цивилизацията около Дунава, която все повече историци наричат “Варненската цивилизация”, по находките във Варненския некропол.
Сигурен съм, че някой историк по-добре би бил обяснил какво е представлявала тази цивилизация, тъй като повода за този пост е единствено графичните прилики между кирилицата и “къни”.
Като студенти учехме, че древните българи нямали писменост, че единствената писменост била гръцката.
Но през 1957 г. е открит пещерният комплекс в Мурфатлар ( Бесараби) в Румъния. По стените има 2 надписа на гръцки, 2 на Старобългарски ( глаголица), 30 на кирилица. Но най-големият брой текстове, открити по стените са на “къни” или “прото-български”- повече от 60!
Тогава про-съветската археология дори не допуска български учени до пещерата. Тези 60 надписа са обявени за “Тюркски”, и непреведими. Никой не споменава, че тези знаци са абсолютно идентични с тези, намерени от Шкорпил в разкопките на Плиска и Преслав!
Един руски лингвист, Георги Турчанинов, който изследва Мурфатлар, прави пръв откритието, че тези текстове всъщност са на прото-български, “откривайки”, че в старите руни има 20! знака, които съвпадат с кирилицата. И че, не могат да се четат отдясно-наляво като тюркският език, ами отляво-надясно.
И тогава текстовете ( виж картинката) стават ясни.
За Георги Турчанинов няма много информация в руските сайтове. Винаги е споменаван като “автор на хипотезата за “протокавказката” писменост, непризната от руските лингвисти. (Турчанинов е изключен от ком. партия през 33та)
Истината е, че Турчанинов много прецизно и ясно превежда много от текстовете от Мурфатлар. И изводите му доказват откритията на “пост-соц” българската лингвистика.
А именно, че този гениален ученик на Кирил и Методий, който е създал кирилицата, е взел много от знаците на вече съществуващата “къни” руническа “прото-българска” писменост и комбинирайки я с някои гръцки знаци е създал азбуката, на която пишем и днес.
Линкове към повече инфо – в първи коментар.