Човек се развива. Той расте. Не се променя – не. Но променя възгледите си: или по-точно казано променя съотношението на силите вътре себе си. Защото всеки човек има у себе си и добро, и лошо; и достойнство, и подлост; и благородство, и тщеславие. Всичко има у един човек – цял сандък златни пиленца, омотани в паяжини и змии. Въпросът е кое в съндъка си ще „нахрани“, за да му даде превес над другото.
Е, има и такива, у които има само едно нещо (обикновено някой уродлив паяк или отровна змия) – те са дефектни и не могат да се развиват, но аз тях не ги наричам „човеци“; те са просто системни грешки. Такива дефектни същества сред животните ги убиват, но сред хората не е прието – тях просто ги търпим и ги ползваме като лош пример, за да се учим.
Та аз се промених – неколкократно – учейки се от грешките си. И се радвам за това, защото ми дава убеденост, че не съм системна грешка, а Човек. Просто учещ се човек.
След като дълго си блъсках главата, търсейки обединение и общ изход, в един момент спрях и разбрах – спасението на давещите се ще стане поединично. И то ТРЯБВА да стане така! Да, това е много рисково и мнозина ще се удавят, но …това е положението. Защо ТРЯБВА да стане така?! Ами защото сме гнили. Отвътре сме гнили. Всеки един от нас. Сложиха в нашата кошница заразата и ни заразиха всичките с егоизъм и материализъм. Сега въпросът е да мине време – време, за да видим кой ще изгние напълно и кой ще остане здрав. И който остане здрав, той и само той ще има право и възможност да се обедини с останалите здрави. Другите ще бъдат изхвърлени.

Определено ще ни бъде! Но не всичките. И не заедно. Гнилият плод просто трябва да изгние. И тогава. Време е нужно…

Калина Христова