Какво научихме от изказването на Любомир Каримански (опит за литературен разбор):

1. Политическото ниво било стратегическо. Един известен класик беше казал, че стратегията е изкуството да оцеляваш векове наред, а политиката – до следващия вторник, обаче кой знае… може пък за нашенци това да е едно и също;
2. Тепърва ще „се дефинират ползите и рисковете“, обаче ние сме „твърдо за“. От онази страна на телевизора сигурно изглежда като новаторски подход, но отсам звучи меко казано странно да бъдеш „за“ (пък чак и твърдо) относно нещо, чиито ползи и рискове все още не са дефинирани. Обикновеният човек гледа по десет пъти преди да си вземе един цветен телевизор, обаче при народните представители явно се получава наопаки. Първо вземат решение, пък после да си правят там анализите, на кой – колкото душа иска;
3. „Обществото трябва да е спокойно“. Да, ама не е. Всички допитвания дотук показаха че българите са категорично против влизането в еврозоната. Даже и „Евробарометър“, с тяхната уклончива методика пак показва над 2 към 1 съотношение между отявлените противници и онези, дето тупат с опашка. Не знам как ще помогне пропагандната кампания за изглаждане на тези противоречия, но ако ще е като онази за сиропирането срещу любимец 19, хич недейте да да си давате парите. Нашите пари, де… от нашите данъци;
4. България дотук е изгубила около пет години в „наченки за планове“ (мисля че им викат „скици“) и това явно не притеснява никого. Още сме си с наченките и май с тях ще си останем, обаче референдумът щял „да изгуби време“. Сещам се за онази пословица за брашното и триците, но няма да я казвам;
5. Референдумът „сам по себе си не работи в полза на гражданите“. Чудо за приказ просто… обаче да го бяхте казали едно време, пред хората които скачаха на площадите и вярваха в демокрацията. Тогава да бяхте казали, че свободният им избор ще бъде ограничен само до рафтовете в бакалията, а важните решения ще си се спускат все така – „отгоре“, обаче нейсе… живеехме си така цели 45 години, та още толкова ли няма да изкараме ?

P.S. Прави впечатление, че навсякъде в текста се говори за “въвеждане на еврото”, а думата “еврозона” не се споменава нито веднъж. Все едно ще черпим опит от Черна Гора и просто ще сменим нашите банкноти за едни по-лъскави. По-запознатите обаче отдавна са наясно, че от присъединяването произтичат куп задължения, като например участие в спасителните механизми (сегашни и бъдещи), поемане на пропорционална част от разходите за провеждане на паричната политика и пр., които рядко се артикулират, но това ни най-малко не ги отменя. Част от разходите като например вноската в единния фонд за преструктуриране са вече направени, поради включването ни в банковия съюз, но от момента, в който влезем в еврозоната, ще поемем пълната цена за тази „привилегия“, а с времето тя само ще нараства и ще тежи дълго върху следващите поколения българи. Във всеки случай доста след като популярните лица изчезнат от екрана. Та на този фон избягването на думата “еврозона” е разбираемо…. няма седнат да плашат хората, я.